Насам, народеее!

 

Публикувано в  18:54 часа

предсрочни-избори-март-2017

Насам, народеее! Насам на новите обещания – пресни, парят, паряяят! Ето ви от старите, но неизпълнени още обещания! Ето ви и нови-новенички, току-що извадени от фурната! Насааам! Не се бутайте, ще има за всички! За пенсионерите-нови пенсии, за работещите-по-високи заплати, за бизнеса – еврофондове на калпак!

Ето така трябваше да бъде открит новият турнир от веригата „Предсрочни избори”, но партийните глашатаи бяха заети да измислят още и още обещания, та не сколасаха да лупнат тъпаните по мегданите и да издекламират мощно рекламната си примамка.

Ловният сезон по традиция  бе открит в телевизионните студия. Изчерпани партийци с празни погледи  щъкат възбудено от ТВ в ТВ със старите си съчинения, пълнят микрофоните с книжни монолози.  В студиото им е по-лесно да имитират загриженост за държавните работи и хорските неволи. Телевизионната техника прави имитацията като истинска, пълни очите с оптически илюзии. Целофанът шумоли като сатен. Пластмасата е с отблясъци на благороден метал. И най-голямата лъжа изглежда като божия промисъл под светлините на прожектора. Затова партийните манифактури обожават телевизионните камери, пусиите в телевизионните студия. Целите им са краткосрочни-от телевизора да те закарат до урните, да ти вземат гласа.

Умно. Около екраните се сбират най-големите пасажи от лековерна риба, та каквато и мрежа да хвърлиш, все ще се хване нещо. Взети са всички мерки благословиите на нито един „случаен” гражданин да не замърсят ефира по открити връзки. А политиците мразят електората да им задава неочаквани въпроси, когато не разполагат с готови отговори. Приемат го като лична обида, като непристойно поведение от страна на пролетариата и селячеството към по-висшата класа. Предпочитат  да бъдат насаме  с кабинетни журналисти, обучени и свикнали да изтърпяват стоически партийните словесни трици. И даже да се усмихват подкрепящо.

Новото време роди нов закон: Броят на наивниците е обратно пропорционален на  броя на народонаселението. Българите се топят, наивниците се увеличават. Развили са зависимост към продавачите на временни илюзии. Радват се на светлите обещания като на торта с шоколадова глазура, въпреки че никога няма да я вкусят. За политическия елит този електорат е безценен Кълве само на думи и отворя вратите към парламента – българският Клондайк.

Парламентът вдига стандарта на живот на обитателите му, дава достъп  до редица привилегии, а не се налага да работиш.  И без депутатската банка политиците са като птици без крила. Не влязат ли в парламента, всички врати се затварят: няма рушвети, няма комисионни за лобизъм, няма специален пропускателен режим и червени килими, няма бонуси от общата партийна каса.

Народът има една приказка: „Човек без паре  е ла*но, но лай*но со паре е личност”.

От много „личности” в напреднала фаза на политически и интелектуален дебилитет, държавата е на път да се разпадне на териториално-племенни съюзи за безсрочно ползване.  Но докато има риби, готови да дават безусловно кредит на доверие, ще има и кандидати за парламентарни търтеи. Парламентарните търтеи след петилетка или две стават феодали. След това дори Господ е под тях.

Обещанията на всички партии са приличат като две чаши армеена чорба. Тежките програми и стратегии се поднасят като реплика на „колекцията” на модна къща „Евросъюз”. С тази марка се продава всеки роден артикул, произведен от полукомпетентни политици, на които отдавна трябваше да бъде издадена ограничителна заповед да не се доближават до парламента.

 

Мира Асенова