Рибентроп: „Предайте в Москва, аз бях против!”

ОТ РЕКА БУГ ДО „ГОВОРИТ МОСКВА” -ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА

22 юни 1941 година, неделя, преди обяд. Милиони граждани на Съветския съюз се наслаждават на почивния ден – готвят се за излет, за плаж, среща с роднини и приятели, разходка с децата сред природата и в зоопарка,   за релаксиращо мързелуване на сянка с вестник в ръка и с новините от 21 юни.

22-юни-1941

Москва тръпне от нетърпение  да се потопи без остатък в топлия ден. След необичайно студената зима, топлото лято е като небесна милувка. В парк „Горки” атракционите работят на пълни обороти,  на стадион „Динамо“ върви футболен мач.

Валентина Серова „Мосфилм“ се готви за премиерата на лиричната комедия „Четири сърца”, в която играе любимата актриса на руските зрители – Валентина Серова.

Никой не подозира, че този ден е подготвил различна съдба за всеки от тях. Едни ща станат герои, други ще бъдат убити, трети ще останат сираци или инвалиди за цял живот, четвърти ще попаднат в плен или в концлагер, докато близките им умират от глад и студ. Душите на хиляди деца ще се възнесат към небето  преди да са разбрали дали Дядо Мраз  съществува; преди да стъпят в юношеството,  да  се влюбят и да създадат свои деца.

Други хиляди ще целунат за последен път любимите си хора, ще си направят последната семейна снимка за спомен, преди пътищата им да се разделят завинаги. Никой още не знае, че след войната много от обраслите в юнска трева и изпъстрени с полски цветя райски кътчета ще се превърнат в гробища, и върху тях ще „цъфнат” хиляди надгробни  плочи.  Войната вече се е настанила в юнския ден на Украйна, Беларус и Прибалтика, но тътенът й още не е докоснал  покоя на Москва, водите на реките в Подмосковието все още са бистри…

преди-войната

21 юни в 21:00 часа, Украйна: В участъка на Сокалската комендатура е арестуван немски войник, ефрейтор Алфред Лискоф, при опит да преплува река Буг.

От показанията на началника на 90-ти граничен отряд, майор Бичковски:   “Поради факта, че преводачите в звеното са слаби, повиках учител по немски език … и Лискоф повтори същото, което вече беше казал, че германците се готвят да нападнат СССР в зората на 22 юни… Още не беше свършил разпита на войника, когато от посока на Устилуг се чу силен артилерийски тътен. Разбрах, че германците са открили огън по наша територия, което потвърди думите на войника. Веднага започнах да правя опити да се свържа с коменданта, но връзката беше прекъсната”.

 

molotov_v_m 21:30 часа: В Москва се провежда разговор между комисаря на външните работи Молотов с германския посланик Шуленбург. Молотов протестира във връзка с многобройни нарушения на съветската граница от германски самолети. Шуленбург шикалкави, отбягва отговорите.

От мемоарите на ефрейтор Ханс Toйхлер: „В 22 часа ни построиха и зачакахме заповедта на фюрера. И накрая ни казаха защо сме тук. Не за да ни прехвърлят в Персия, за да накажем англичаните с разрешението на руснаците. И не за да приспим британците, а след това бързо да се прехвърлим  към Ламанша и да влезем в Англия. Не. Ние,  войниците на Великия райх, бяхме в очакване на война със самия Съветски съюз. И няма сила, която може да спре движението на нашите войски. За руснаците това ще бъде истинска война, а  за нас – победа. Ние ще се молим за нея“.

22 юни 00:30 часа: До съветските военни окръзи е изпратена директива №1, съдържаща заповед за заемане на позиции по границите, войниците да бъдат в бойна готовност, но да не се поддават на провокации. 

Из спомените на германския генерал Хайнц Гудериан:

guderianВ съдбовния 22 юни в 2 часа 10 минути през нощта отидох в командния пункт на групата…В 3 часа 15 минути започна нашата артилерийска подготовка.  В 3 часа 40 минути  започна първия набег на нашите пикиращи бомбардировачи. В 4 часа 15 минути започнахме десанта на река Буг”.

03:07 часа: Командващият Черноморския флот адмирал Oктябърски звъни  по телефона на началника на Генералния щаб на Червената армия Георгий Жуков и казва, че откъм морето прииждат голям брой неизвестни самолети. Адмиралът предлага ПВО да открие огън по тях. Получава следната заповед:”Действайте и доложете на своя комисар“.

 03:30 часа, Беларус, Украйна, Литва: Началник-щаба на Западния окръг, генерал-майор Владимир Климовских докладва за  въздушни нападения на немската авиация по градове в Беларус. Три минути по-късно началник-щаба на Киевски окръг, ген. Пуркаев, докладва за нальот и над украински градове.

В 03:40 часа  командващият Прибалтийски окръг  съобщава за немски самолети над Каунас и други градове.

Спомени на И. Гейбо, заместник полк командир на 46-ти IAP, ZapVO:… в гърдите ми премина хлад. Пред мен – четири двумоторни бомбардировачи с черни кръстове по крилата.  Това бяха „Junkers“! Германските бомбардировачи Ju-88! Какво да направя? Днес е неделя, а в неделя немците не правят учебни полети. Започва война ? Да, война! “

03:40 часа: Народният комисар на отбраната Тимошенко моли Жуков да доложи на Сталин за началото на военните действия. Сталин нарежда да се съберат всички членове на Политбюро в Кремъл. В този момент вече са бомбардирани  Брест, Гродно, Лида, Кобрин, Слоним, Барановичи,   Бобруйск, Волковиск, Киев, Житомир, Севастопол, Рига, Виндава, Либава, Шяуляй, Каунас, Вилнюс и много други градове.

В същото време започва и беларуската операция, главните сили на Съветския западен фронт са обкръжени и разгромени. Германските войски завземат значителна част от Белорусия и навлизат на 300 км навътре в   страната. В котела Бялисток /Полша/ и край Минск съветските въоръжени сили  губят 11 стрелкови, 2 кавалерийски, 6 танкови и 4 моторизирани дивизии. Загиват петима военни командири, попадат в плен 8, а трима изчезват безследно.

първите-бомбардирани-градове

Спомени на Aливетина Котик, родена 1925 (Литва): „Събудих се, защото си ударих главата в рамката на леглото. Земята се тресеше от падащите бомби. Изтичах при родителите ми. Татко каза: „Войната  започна. Трябва да се махаме оттук! Ние не знаехме с кого е започнала война, не мислехме за това, беше ни страшно. Татко е военен, затова успя да издейства кола, която ни закара до железопътната гара. Взехме само дрехи. Всички мебели и посуда останаха. Първо пътувахме с товарен влак. Помня как майка ми прикриваше мен и брат ми с тялото си, след това се качихме на пътнически влак. Че сме във война с Германия научих някъде  след 12 часа. В град Шяуляй  видяхме голям брой ранени, носилки, медици“.

04:12 часа, Севастопол. Немски бомбардировачи политат към града. Вражеският нальот е спрян, но не напълно. От немските въздушни машини към земята политат стотици   парашути. Небето изглежда карнавалено празнично. Севастопол не е виждал до този момент такава удивителна картина. Хората се събуждат от тътена на противовъздушните оръдия, прехласват се по парашутите.

Из спомените на Анатолий Мaрсанов: „Тогава бях само на пет години … Единственото, което е останало в паметта ми: нощта на 22 юни, парашути в небето. Стана светло, целият град беше осветен. Хората тичат и радостно крещят: „Парашутисти! Парашутисти! “ Не знаеха, че това са мини. И тогава те започнаха да избухват…Едни паднаха в залива, а други на улицата пред нас…толкова хора бяха убити”.

04:15 часа, започва отбраната на Брестката крепост /Беларус/Още при първата си атака немските части завземат половината крепост.

Из спомените на защитника на крепостта Пьотр Котелников: „На сутринта бяхме събудени от силен удар. Оглушах. Покривът беше пробит. Видях мъртви и ранени и осъзнах, че това не е тренировка, а война. Повечето от войниците в нашите казарми бяха убити още в първите няколко секунди. Също като възрастните се хвърлих за оръжие, но не ми беше дадена винтовка. Тогава с още един от войници се втурнахме да гасим склада. След това с войниците стигнахме по тунелите до 333-ти пехотен полк. Помагахме на ранените, пренасяхме боеприпаси, вода и храна. През нощта допълзявахме до реката, за да налеем вода, и се връщахме обратно”.

 

Bild 183-H0481005:00 часа, Берлин:Райхминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп извиква в кабинета си съветски дипломати, уведомява ги за началото на войната. Последното нещо, което казва, е: „Предайте в Москва, аз бях против нападението“.  След това телефоните на съветското посолство са прекъснати, а сградата е обкръжена от войници на SS.

05:30 часа, Москва: Шуленбург официално връчва на Молотов нота за началото на войната между  Германия и СССР: „Болшевишка Москва е готова да нанесе удар в гърба на национал-социалистическа  Германия, която води борба за своето съществуване. Правителството на Германия  не може да стои безучастно към заплахата на източната граница. Затова фюрерът издаде заповед на германските въоръжени сили с всички сили и средства да премахнат тази заплаха”.

От спомените на Молотов: „Когато съветникът на посланика, Хилгер, ми връчи нотата, очите му се насълзиха”.

От спомените на Хилгер: „…Той даде воля на своето негодувание, заявявайки, че Германия напада страна, с която има сключен пакт за ненападение. И няма друг такъв прецедент в историята. Своята гневна реч Молотов приключи така:” Ние не сме давали никакъв повод за това”.

7:15 часа, Кремъл: Издадена е Директива №2 с предписания към съветските военни части за унищожение на вражеските сили, които са преминали съветските граници, да се унищожи немската авиация и да се бомбардират Кьонинсберг и Мемел /след войната влизат в състава на СССР с имената Калининград и Клайпеда. Съветското правителство предоставя Клайпеда на Литва/. На военно-въздушните сили на СССР е разрешено да навлязат на 150 км в Германия.   В същото време започва и първата съветска контраатка на завзетия от германците литовски град Алитус.

 7:00 часа, Берлин: Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс прочита по радиото прокламацията на Адолф Хитлер, че германският народ започва война срещу Съветския съюз.

09:30 часа, Москва: Председателят на президиума на Върховния съвет на СССР   Михаил Калинин подписва редица укази, включително постановления за въвеждането на военно положение  и обща мобилизация на родените  от 1905 до 1918 г.

10:00 часа, Украйна. Германски бомбардировачи атакуват Киев и неговите предградия. Бомбардирани са железопътната гара, авиационния завод, електроцентрала, военни летища, жилищни сгради. Според официални данни, при това нападение  са убити 25 души, според неофициални – жертвите са много повече. Предвиденият за този ден футболен мач между Динамо (Киев) – ЦСКА е отменен.

12:15 часа: Молотов обявява  по радиото началото на войната. Тогава той изрича фразата, която се превръща в лозунг: „Правото е на наша страна. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша“.

mobilizaciq

От спомените на диктора Юрий Левитан, най-известният тембър в света, чийто глас мобилизира руснаците за мощен отпор на нашественика:

levitan„Когато в ранното утро извикаха дикторите в радиото, вече започваха да звънят. От Минск: „Вражески самолети над града,“ обаждане от Каунас: „Градът гори,  защо нищо не казват по радиото?”  “Над Киев вражески самолети.“? Женски плач:” Наистина ли има война!“… Помня, че включих микрофона. И когато казах: „Говорит Москва”, усетих, че не мога да продължа, буца бе заседнала в гърлото ми. От апаратната ми дават знаци: „Защо мълчите? Продължавайте!“ Свих юмруци и продължих: Граждани на Съветския съюз … “

12:30 часа: Немските войски влизат в Гродно, възобновяват се бомбардировките на Минск, Киев, Севастопол и други градове.

Спомени на Дина Белих, родена през 1936 (гр. Кушва Свердловска област): „Започнаха да привикват всички мъже, в това число и моя баща.   Татко прегърна мама, плакаха, целуваха се…Помня как се вкопчих в ботушите му и изкрещях: „Татенце, не заминавай! Там могат да те убият!”  Когато се качи на влака, мама ме вдигна на ръце и двете заплакахме, а тя през сълзи ме напътстваше: „Помахай на татко…” А аз така плачех, че не можех да повдигна ръка.  Повече не го видяхме…”

14:30 часа: Министърът на външните работи на Италия съобщава на съветския посланик в Рим, че Италия е обявила война на СССР „от момента на навлизането на германски войски на съветска територия”.

 15:00 часа: Пилотите на немските бомбардировачи докладват, че са унищожили всички летища, казарми и военна техника в нападнатите територии. Големи групи немски бомбардировачи атакуват 66 летища, в резултат на което са унищожени 1200 съветски самолета.

 18:30 часа: Командващият Четвърта немска армия Людвиг Кюблер издава заповед за оттегляне на собствените сили от битката за Брестката крепост.

 19:00 часа: Командирът на Група армии „Център“ генерал фон Бок издава  заповед за спиране на екзекуциите на съветски военнопленници. След това те са  държани в набързо ограден с бодлива тел участък. Така се появява първият лагер за военнопленници.

23:00 часа: Министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил  излиза с радиообръщение, в което заявява, че Англия „ще окаже на Русия и руския народ цялата помощ, която е възможна”.

24:00 часа: Бойните действия продължават.

От бележките на бригадефюрера от SS H. Кеплер: „Ние не споделяме безразсъдния оптимизъм на мнозина, които се надяват да посрещнат Рождество през 1941 г. отново у дома. За нас Червената армия е „мистериозен непознат“, който трябва да се разглежда сериозно, и който не бива да се подценява. Крайната цел на тази борба се крие в невидимото бъдеще”.

Деца от Сталинград

Неделният 22 юни се просмуква с кръвта на първите убити…Следват още дни на страдания, героизъм, загуби и победи. Краят на войната е далеч.

ЧЕТЕТЕ: Мистериозното изчезване на Сталин в първите дни на войната

Стенограма от срещата на Голямата тройка в Потсдам

 За съветската „окупация” или как „Голямата тройка” си подели Европа

 

 Между редовете.сом

(по материали от руския печат и архив)