Герджиков на парламентарен разпит, никой не го гледа в очите

44-то Народно събрание заработи. А май беше по-добре да изчакат да мине ретроградния Меркурий. Ако денят се познава по сутринта, и този парламент няма да произведе градивни реформи и народополезна дейност. По-заспала атмосфера може да се види само в старчески дом по време на следобедна сиеста. Преференциите изпълниха залата със статисти, случайни местни герои, които са вътре не от интерес към политиката, а поради партийни съображения. Новите стари депутати пък имаха вид на осъдени на доживотен затвор.

Въпреки мировата скръб, която се носеше на талази над депутатските банки, Ретроградният все пак си показа рогата. Недоволното ръмжене се изля върху служебния премиер Огнян Герджиков. Той бе призован в парламента да даде отчет за безбройните административни уволнения, случили се по негово време.

Отчетът бе даден, но не бе неприет.

Никой не остана доволен, а от БСП използваха камерите, за да се разграничат от него.

Жельо Бойчев го обвини, че с метлата си е разчистил пътя на ГЕРБ към властта. Направи паралел с кабинета Близнашки, който също се прославил с безбройните уволнения, но Герджиков го задминал по активност. Настояваше да знае кой е нареждал уволненията и назначенията.

Не получи имена, получи устното уверение на Герджиков, че решенията е вземал сам, що се касае за администрацията на Министерски съвет. Но за случващото се в отделните министерства не бил в течение. Не знаел дали е проявена тенденциозност при уволненията. Далечният и непряк намек, че президентът Радев е назначил всички министри, увисна като скъсана дреха. Никой не му обърна внимание. Депутатите бързаха да приключат заседанието и да пришпорят колите си към родните места. Или да се отдадат на по-приятни занимания- като срещи с избирателите, например.

Цветан Цветанов внесе малко живец в удремалия се парламент с характерния си митиганджийско-бодряшки глас, но уви-без отзвук. И той държеше да знае кой е нареждал уволненията, но получи само папка с отчетния доклад и хладно ръкостискане от Герджиков. Цветанов я взе, но не погледна Герджиков в очите, гледаше някъде над главата му.

Накрая пред микрофона застана самата Нинова и отрече задкулисен натиск от страна на БСП върху Герджиков. Благодари му, че постъпил честно като изрекъл на глас, че двамата не са се виждали и чували никога. Благодареше му, но не извърна глава да го погледне в очите. А той търсеше нейния поглед. На метър бе да се отрече в прав текст и от Румен Радев, но май реши да го отложи за друг път. За нея бе по-важно да произведе новина. Борисов –Трети , който се закани да не остави нито един служебен министър в бъдещия кабинет, размислил. Размислил и се обадил по телефона на Нинова да я информира, че иска да задържи Деница Златева в новото правителство. За Корнелия това било признание за качествата на кадрите на БСП. Докато Нинова се отричаше от Герджиков, камерата на БНТ показваше лицето на злополучния служебен премиер. Обида, тъга и разочарование бяха застинали на лицето му. Аха, да каже: „Стига сте лъгали, не ви ли е срам поне малко, лицемери такива?”, но такива неочаквани обрати в българския парламент не стават. И то пред обективите на камерите.

Това се случи в петъчния парламент. Поредната салфетка отиде в коша на историята, след като всички, на които се опитваше да угоди, отрекоха да са я ползвали.

А вие продължавайте да си вярвате, че политиката не е мръсна работа.

Коментар от Вести.бг