Докато смъртта ги раздели – краят на династия Романови

Последните месеци от живота на руския цар Николай II и семейството му

Февруарската революция* от 2017 година принуждава Николай II** да абдикира. На 2 март той подписва собствения си указ за отказ от престола. Последното му желание като цар е да не бъде гонен от Русия. И Романови стават обикновена семейна двойка, на която историята не дава шанс да живеят дълго време в новия си статут.

Николай II среща бъдещата си съпруга през 1884 година. След пет години бъдещият император на Русия иска разрешение за сключване на брак, но не получава съгласие. Едва след смъртта на баща си се жени за Алиса фон Хесен-Дармщат, което се случва 10 години след тяхното запознанство и е едно от ярките исторически доказателства, че във висшата аристокрация бракове се сключват и по любов. Фон Хесен приема името Александра Фьодоровна Романова. Тя ражда на последния руски цар пет деца: четири момичета и престолонаследник на име Алексей.

Николай Александрович Романов е със сравнително мек характер и като съпруг и баща е доста отстъпчив. Германката Александра е негова противоположност – властна, пресметлива и стисната в някои отношения, но същевременно много спокойна, набожна и с впечатляващи творчески умения. В писмената си кореспонденция Александра ползва основно английски, но в устни разговори показва високо ниво на овладян руски език, въпреки че го говори с немски акцент. Обича Русия също толкова силно, колкото и съпруга си, с когото запазват непокътнати първите си чувства до края на съвместния им живот.

По време на февруарските събития Александра и децата са в резиденцията в Царско село. Някои от децата се разболяват от шарка. В своя дневник и в писмата си до Николай тя отбелязва ден по ден как се развива болестта, каква е температурата на болните. Педантичната германка даже номерира писмата си, за да не се обърка след време последователността им. Запазените писма имат една особеност – не приличат на кореспонденция между съпрузи с над 20-годишен семеен стаж, а имат привкус на любовни послания на млада влюбена двойка.

На 9 март Николай пристига в Царско село при семейството си без императорска титла и правомощия. Камериерът Алексей Волков описва пристигането: „Дежурният офицер викна: „Отворете портата на бившия цар…Когато императорът мина покрай насъбралите се във вестибюла офицери, никой не го приветства. Първи ги поздрави господарят. Чак тогава всички му отговориха”.

Според мемоарите на други свидетели, Николай Втори не е имал вид на страдащ заради загубения престол и домашния арест. Дори не показвал раздразнение, когато от охраната му заповядва грубо да не нарушава границите на определената му територия за движение. А на 27 март временното правителство на Александър Керенски издава заповед семейство Романови да не спят в обща стая и легло. На съпрузите е позволено да се виждат и разговарят само по време на хранене, и то само на руски. Керенски е бил силно подозрителен към бившата императрица, въпреки че е впечатлен от волевото й изражение и изискан стил.

Мярката е отменена на 12 април и семейството отново има разрешение да спи заедно. Но се ограничават разходите за отопление и една от придворните дами се разболява от пневмония. Домашният арест позволява разходки в градината, но минаващите край резиденцията ги наблюдавали от улицата като зверове в зоопарк. Охраната също се държи унизително, особено с момичетата. При всеки техен опит да погледнат през прозорците, охраната отправяла към тях неприлични жестове, последвани от бурния смях на колегите им.

През м. юли Керенски дава ново разпореждане – семейството да бъде преместено на юг. Но вместо в Крим ги изпращат на заточение в Сибир. През август 1917 г. Романови заминават за Тоболск, придружени от най-доверените си лица от обслужващия персонал. Установяват се в дома на бившия губернатор. Следват административни процедури, които, от днешна гледна точка, са ценен източник на информация за последните месеци от живота на Романови, но в своята същност са дълбоко безсмислени и унизителни.

Наредено е да си направят обща снимка, за да се знае точният им брой. След това им се правят снимки в профил и фас, отделни документи за самоличност, с които да се легитимират пред охраната. Практически не им се позволява почти нищо, дори елементарна физическа работа, въпреки че и като цар Николай Втори е обичал сам да нарязва дървата за печките. През зимата охраната струпва почистените от къщата и алеите ледени късове в малка ледена планина в градината. За децата е голяма атракция, но трае кратко време.На един от войниците му хрумва, че арестантите могат да се покатерят по ледения хълм и да поглеждат към улицата, а това е забранено.

Но им позволяват да отпразнуват Коледа със свещи и елха.

Въпреки трудностите, семейството живее тихо и спокойно до края на пролетта, и въпреки грижите и тревогите около здравето на децата.

В началото на февруари 2018-та година Романови получават известие за преместване на ново място. Мотивът: няма средства за издръжка на царското семейство. Едни от слугите са уволнени, дажбите за храна намалени, спират доставките на сметана, масло и кафе, захарта е лукс. Местните жители им дават от своите провизии. Мерките за икономии не променят дадената заповед и Романови са преместени в Екатеринбург.

Рязането на дърва-любимо занимание на Николай Втори

Настаняват ги в дом със специално предназначение, известен като Ипатиевската къща. Тук Романови прекарват последните 78 дни от живота си. С тях са и най-верните им служители. Но някои от тях са убити веднага, други са арестувани и убити няколко месеца по-късно. С царското семейство остават до края четирима: доктор Боткин, лакеят, камериерката и кухненският работник Леонид Седнев. Сендев е и единственият, който успява се спаси от разстрела. В деня преди убийството той е изведен от къщата.

Животът на Романови в последният им дом е разчетен като на осъдени на строг тъмничен затвор- часовете за събуждане, заспиване и хранене са строго установени. Извършват се редовни проверки на стаите, които членовете на семейството обитават. Разрешена им е разходка два часа дневно, но не им е позволен физически труд, от който семейството има спешна нужда – за раздвижване и за спасение от тягостното чувство за липса на движение на времето. Николай иска разрешение да почисти градината, но получава отказ. Забранено им е даже да си кипват сами водата за чая.

След известно време бояджия покрива всички прозорци с вар, за да не гледат обитателите на къщата към улицата. И въпреки горещото лято, не е позволено да се отварят прозорците. Превантивната мярка срещу бягство е излишна, тъй като Романови нямат възможност да избягат или да се укрият – охранявани са денонощно, нямат връзка с външния свят.

Нещата са търпими до идването на новия комендант Яков Юровский. От собствените му спомени става известно, че той не е харесвал Александра Фьодоровна заради отказа й да спазва установения ред и да става от леглото по-рано от установеното разписание. Юровский казва, че ще се наложи да я проверява, докато още спи, на което Романова отговоря, че не приема никого, докато е в леглото. На свой ред комендантът заявява, че му е безразлично какво иска тя, защото той е длъжен да я проверява. Юровский забранява и честите вани зари недостига на вода. Изземва и скъпоценностите на членовете на семейството, като по молба на Николай оставя само часовника на престолонаследника Алексей и златната гривна на Александра. Гривната била на ръката й от 20 години и свалянето й било възможно само с режещ инструмент.

Своите взаимоотношения с царското семейство Юровский описва в собствен дневник.

В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година охраната събужда Романови и им нарежда да си съберат багажа. Ще бъдат преместени заради неспокойната обстановка в града. За малко повече от половин час те събират всичко и слизат в мазето. Това са последните им крачки от живота към смъртта. Николай Втори е на 50 години, Александра на 47, а най-голямата им дъщеря Олга – на 22. Там комендантът, без всякакви увъртания им съобщава, че всички ще бъдат разстреляни. Николай едва успява да отрони: „Какво?“

Не получава отговор. Пръв е убит той, а след него престолонаследника. Заедно с Романови са убити доктор Евгений Боткин и обслужващия персонал. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати, и хвърлени в общ гроб.

Осем дни след разстрела Екатеринбург е превзет от белогвардейците. Започва разследване за убийството на Романови, разпитани са свидетели. Докладът на следователя Николай Соколов се запазва в годините и от него стават известни подробности около разстрела.

….

Главният участник в събитията, Яков Юровский, доживява до 60 години и умира през 1938 година. На събирания на старите болшевики той често разказва за разстрела на Романови. Спасилият се от екзекуцията Леонид Седнев, според различни източници, впоследствие също е арестуван и разстрелян, или е убит в битката за Москва.

През 1977 година Ипатиевският дом е разрушен. А през 2003 година на негово място е построен Храм на кръвта. На неговата фасада е изписан цитат от Псалтира: „Праведникът като феникс ще процъфти”.

Останките на Романови са открити през 1991 г. и идентифицирани с ДНК анализ. Погребани са с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което за известно време провокира спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, е успяла да се спаси. Но през 2007 г. и липсващите тела са намерени и идентифицирани.

През 2000 г. цялото семейство Романови, сестрата на Александра- великата княгиня Елизавета Фьодоровна и слугите, с които са разстреляни, са обявени за мъченици от Руската православна църква.

……

* Февруарската революция e следствие на неуспехите на руското управление в хода на Първата световна война, както и срещу политиката на Николай Втори. Властта му е разклатена от поредица от управленски грешки, довели до драматични събития и скандали, а наличието на опозиция създава благоприятна почва за дълбок социален взрив.

** Документите от разсекретения архив, свързан със семейство Романови, може да се видят в сайта на Държавния архив на Руската федерация.

Между редовете.сом