Експерт: Италия може да предизвика разпадане на еврозоната

Съдържание

◊ Италия е твърде голяма, за да се провали. Но Италия е и твърде голяма, за да бъде спасена.

◊ Еврото не означава автоматично съвместна отговорност за банките.

◊ Крайъгълният камък за политическата интеграция на Европа беше поставен преди малко над 60 години в Рим. Днес обаче Рим е източникът на политически риск, който има потенциал да нанесе трайни щети на европейския проект – повече, отколкото „Брекзит“.

Автор: Хенрик Ендърлайн ( публикация в Spiegel Online)

Опасността не произтича само от евентуалното завръщане на кризата в еврозоната и нейните дълбоки последици за растежа и просперитета. Тя идва от новата токсична атмосфера на недоверие сред европейските народи . Много италианци смятат, че истинският източник на кризата, пред която са изправени страната им, е в Германия и в „Тевтонската строгост“. Междувременно много германци смятат, че Италия и италианският дълг са най-реалната заплаха за еврото и на европейската икономическа стабилност.

Италия има най-голямото нарастване на дълга от страните в целия Европейски съюз, съчетано с най-нисък темп на икономически растеж. Всеки трети италианец на възраст под 25 години е безработен. Банките в страната са под тежестта на огромен брой лоши кредити. За разлика от други държави от еврозоната, Италия никога не е имала икономически бум в първите години на валутния съюз. Доходът на глава от населението е стагнирал вече 20 години. И все пак Италия все още успява да се придържа към строгите правила на ЕС за дефицита през последните години. От италианска гледна точка обаче ползи от това не се виждат. В този контекст, влошаването на политическата система в страната едва ли може да бъде изненада.

Няма прост отговор

Германия няма да може да се изолира от проблемите в Италия. Ако кризата продължи по-нататък, ще трябва да се постави критичния въпрос: Какво е подготвена да направи Германия, за да запази Италия във валутния съюз? И за съжаление, вече е ясно, че няма прост отговор.

Италия се нуждае от по-голям растеж, за да може да изплати дълга си, а също така се нуждае от по-голяма социална равнопоставеност, особено между богатия север и борбата му с юга.

Въпросът как да се постигнат тези цели, обаче, е спорен-както в Италия, така и в Европа като цяло. Би ли било по-добре страната да напусне еврозоната? Ще бъде ли полезно да се откаже от строгите мерки или е необходима още по-амбициозна програма за спестявания? Трябва ли страната да преструктурира дълга си? Трябва ли нейните дългове да бъдат покрити от фонд за обратно изкупуване?

Дори и между икономистите няма консенсус по тези въпроси. Да го наречем безпомощност, не би било неточно.

Едно е сигурно: всяка една от тези мерки вероятно първоначално ще доведе до допълнителна криза – политическа или финансова, както в Италия, така и в останалата част на Европа. Ето защо всяко внезапно решение за Италия е както наивно, така и опасно.

Повечето опции, разгледани трезво, изобщо не са опции. Излизането на Италия от еврозоната ще доведе Европа до още по-дълбока криза от тази, която наскоро изоставихме. Подходът към дълга като този, прилаган в Гърция, ще отстрани около един трилион евро с един удар с неконтролируеми последици за европейската банкова и осигурителна система. Широк спасителен пакет за италианската икономика, който ще трябва да подкрепи италианските банки, също е нереалистичен. Европа просто не може да си позволи спасяването на осмата по големина икономика в света.

И Марио Драги? Може ли Европейската централна банка да стабилизира еврозоната с нов подход?

Смятам, че това би било опасно. Не е задача на Централната банка да решава политически кризи. И от германска гледна точка би било цинично да продължаваме да разчитаме на ЕЦБ предвид интензивността на критиките, които идваха от Германия, когато ЕЦБ стигна до границите на своя мандат да спаси еврото.

Италия е твърде голяма, за да се провали. Но Италия също е твърде голяма, за да бъде спасена.

Ето защо сравненията с Гърция не са от полза. За да се помогне на Италия, е необходимо да се измисли нова форма на помощ. Необходима е ясна политическа стратегия за осигуряване напредък към икономическа стабилност, като същевременно се гарантира осъществяването на необходимите реформи. Растежът трябва да постави основите на модернизацията на икономиката – чрез реформи, които правителството трябва да прокара.

Непостоянно време

През януари 2017 г., четири месеца преди избирането му за президент, Емануел Макрон заяви в Берлин, че еврото няма да оцелее в следващата криза, ако не бъдат направени основни промени в Икономическия и паричен съюз. Вярвам, че Макрон е мислил за Италия, когато изрече това.

Все още има време за реформиране на еврозоната. Но това трябва да бъде направено бързо и изисква силна политическа воля. Трябва да предотвратим ситуация, при която пазарите са в състояние да спекулират по време на криза срещу еврото и принципа на неотменимост, залегнал в договора, установяващ общата валута. Дебатът не трябва да се фокусира върху идеята за „трансферен съюз“, в който по-богатите страни от еврозоната подкрепят по-бедните държави-членки. Вместо това реформата в еврозоната трябва да бъде комбинация от елементи, които съчетават пазарната дисциплина с въвеждането на по-голямо споделяне на риска. По-рано тази година бях част от група от 14 френски и немски икономисти, които формулираха предложения в тази насока.

Основен принцип на еврозоната е, че всяка държава-членка трябва да обслужва собствения си държавен дълг. Ето защо клаузата за липса на спасяване е централен елемент на валутния съюз и като такъв не бива да се поставя под въпрос. Еврото не означава автоматично съвместна отговорност за банките. Притежателите на банки и облигационерите трябва да носят отговорност за рисковете, поети от тяхната банка. Депозитите трябва да бъдат застраховани за всяка страна. Всички държави трябва сериозно да поемат тези отговорности и да гарантират, че могат да гарантират собствената си стабилност, като ограничат излагането си на риск.

Съмнения за солидарността

Могат да възникнат ситуации, когато страните се нуждаят от външна подкрепа. За такива случаи еврозоната се нуждае от система за презастраховане, която се основава на силна предпазна мрежа в случаи на извънредна ситуация. Защитата на европейския банков съюз е такава последна линия на защита. Инвеститорите вече няма да спекулират срещу държави, срещу банки или срещу еврото, ако знаят, че солидарността в общността е в състояние да издържи на извънредна ситуация. В момента обаче има съмнения относно точно тази солидарност.

След като инвеститорите са убедени, че механизмът на солидарност е солиден, те ще престанат да залагат срещу оцеляването на еврото. Това ще отвори нови възможности за управлението на кризи в еврозоната. И Европа трябва да подпише договор за растеж с Италия, който съчетава силно необходимите структурни реформи с инвестиции. Този двустранен подход би могъл да повиши просперитета и да отвори надежден път за изплащане на дълга.

Но въпросът дали такъв пакт може да бъде успешен води до въпроса за широкото недоверие в Европа. Дали страни като Германия все още вярват в Италия? И Италия все още ли вярва в европейската солидарност? Италианският електорат отговори на втория въпрос с „не“ на парламентарните избори на 4 март. И сега, когато парламентарното мнозинство в Рим подкрепи отхвърлянето на строги икономии, възможностите, с които разполагат италианските политици, са ясни:

Поддържане на строги икономии и противопоставяне на политическото мнозинство, като последица от задълбочаването на политическата криза в Италия и недоверие към Европа.
Да харчат още повече пари, както, изглежда, мнозинството от населението предпочита – с последица от нарастващата паника на пазарите, която в крайна сметка може да изтласка Италия от еврото.

Рано или късно, членството на Италия в еврозоната ще бъде изправено пред двата сценария.

Разрушителният потенциал на бурята, който в момента се натрупва в Италия, е значителен. А Германия и Европа не са подготвени нито структурно, нито институционално. Всеки път към решение на италианското предизвикателство ще бъде сложен, правейки го уязвимо за популистки атаки на континента. Но ако страхът от популизма не позволява на Европа да търси правилните решения, тогава разпадането на еврозоната ще бъде неизбежно.

…

Хенрик Ендърлайн е немски икономист, директор на Института Жак Делор в Берлин и професор по политическа икономика в Училището за управление „Херти” в Берлин. От 2001 до 2003 г. е работил като икономист в Европейската централна банка във Франкфурт.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ