За гащите на Милко Балев, ДС, държавната контрабанда и групировките

 За гащите на Милко Балев, ДС, държавната контрабанда и групировките

Георги  Ифандиев:  ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ (откъси)

Една вечер през 1989 година попаднах в компанията на заместник-военен аташе в съседна нам капиталистическа държава. Млад човек с номенклатурно потекло. Заразен от общия дух на зараждаща се перестроечна непредпазливост, след първата чашка служителят на Разузнавателното управление на Българската народна армия (РУМНО) поразвърза езика си. Разказът му за митарствата на втория човек в държавата, троянския гърбушко Милко Калев Балев*, е прорязал дълбока диря в съзнанието ми. Той представлява чудесна илюстрация за заниманията както на тогавашните партийни величия и Божем „държавници”, така и за ангажиментите, заради които „доблестните” офицери от секретните служби на комунистическия режим получаваха огромни за времето си заплати и премии и то във валута.

Колчем членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев поемел на път към „омразната” капиталистическа чужбина, на връщане винаги намирал начин да се отбие във въпросната столица на една от нашите южни съседки. Прекарвал по ден-два, но понякога се застоявал и по цяла седмица. По неписано правило винаги бил придружаван от военното аташе или от неговия заместник. Изпитвал странни влечения към бельото. Винаги заръчвал да му купуват слипове и фланелки на британската фирма “Jockey”.

Сякаш задникът му бил израсъл само с гащи от тази марка… Та ченгетата под прикритието на военни дипломати често били заети с набавянето на гащи за „скъпоценните” ниски части от недораслия труп на другаря Балев. И то по каталог, както седмици предварително той ги заръчвал. Разбира се, когато идвало време да получи покупката, Милко Калев дори от кумова срама не се сещал да попита колко струва масрафът. Няколко пъти с половин уста споменал да ги впишат в разходите на посолството. Нататък „разузнавачите” си знаели работата…

Нашият разказвач се учудваше, че Балев винаги претендирал за бельо и все от тази марка. Случвало се да се отбива в посолството през две-три седмици. И все едно и също. Понякога искал автомобилни и мотоциклетни гуми, друг път някакви джунджурии за жена си. И все на аванта. Усещаше се как младият „достоен разузнавач” все пак започваше да се гневи. Може би изпитваше известен срам. След третата чашка – със сигурност самосъжаление. Моят познат, който бе домакин, попита дали някой е дръзнал да направи забележка на другаря редактор на „творчеството” на Първия? Или поне да намекне, че посолството се справя трудно с осчетоводяването на разходите за Балевите кюлоти.

Нямало такъв смелчага. По онова време там май се подвизавал друг настоящ „куражлия” – тъй познатият ви „разузнавач” Красимир Райдовски. И той си траел. Иначе, ако днес слушаме засегнатите от изваждането на светло на досиетата им лица, всички те силно се гордеят със службата на родината. Все постфактум…

Докато върхушката на БКП ръководи крупната и многопланова далавера по източването на едно предприятие, „другарките” на големците мислят преди всичко за собствените си благополучие. Типично по комунистически те всячески се стремят да не се минат. „Една от съпругите на член на Политбюро и активен участник в свалянето на Тодор Живков е питала някои от жените на високопоставените особи: „А вие колко получихте?” Горката, интересувала се да не би на нейния да са отпуснали по-малко. Навярно е била готова да извади душата на мъжлето си, само и само да не бъде по-назад от останалите другарки.

Ето на коя държава служеха „достойните” офицери от Държавна сигурност. Те също не са оставяли коня си в калта. Златото бе много, а Партията бе мафия. Според неписаните правила на престъпния синдикат, парите трябваше да останат във фамилията. Червената „аристокрация” бе отвикнала да си цапа ръцете. Поради липса на достатъчно на брой и качествени наследници комунистическите „благородници” от най-долен произход бяха принудени за пореден път да подирят помощ от „разузнавачите”…

Обаче едно от най-ужасните техни дела е създаването на трибуквените групировки от началото на прехода. Мафията, която си има държава Райдовски обяснява, че Държавна сигурност е изградила мрежа за нелегална търговия и други „услуги” из цяла Европа:

„Нашата мрежа обаче не е на ниво изпълнителна власт и държава. Там е вече италианският контрабандист, който плаща на българския контрабандист.

– Тоест, разплащаме се с италианските мафиоти?

– Ами, да, е и така да е, там не участва държавата. Тя е до границата. А защо това се прави от ДС? Защото това бяха единствените хора, на които държавата има право да вярва. Това е истината. Не че и при нас не е имало помияри, то и сега си пролича колко много помияри е имало, мошеници, крадци и разбойници. Но тогава никой един долар не смееше да открадне. – Тези канали ли наследиха групировките?

– Не. Ако аз съм създал този канал, аз си знам какво и как да правя, за да го използвам. Пак казвам, че правехме контрабанда, но имаше изключително честни и коректни отношения между хората, които осъществяваха контрабандата. Той знае, че няма право да те излъже с един лев, не с долар, защото утре няма да отидеш при него и той губи своята печалба. Ежегодно от това влизаха повече от сто милиона… И когато дойде демокрацията, хората, които осъществяваха „скрития транзит”, получиха по един шут отзад, оставиха ги на улицата. И оня, дето единственото качествено нещо, дето може да прави, е контрабандата, почва да я прави за себе си, да работи за себе си.

– А после и за групировките…

– Абе стига с тия групировки, бе. Групировките това нещо не можеха да го правят. Правеха го хората, които навремето са го правили, но вече го правеха не само за себе си, а и за хората, които им даваха парите, за да купят тези огромни количества цигари и пр. А групировките, щом те интересуват толкова, бяха създадени от хора като Любен Гоцев. Това е истината. Нямаше какво да се лъжем. А ние българските закони не сме ги нарушавали тогава. Нарушавали сме законите на други страни, но не нашите. А България от скрития транзит имаше огромна полза. След това обаче цялата тази технология се използваше за лично обогатяване. Има един доклад на Иван Костов, който аз съм го чел, но стига толкова, за него – следващия път.”

Може би Райдовски е обиден и затова хвърля вината върху Гоцев? В такъв случай нека за пореден път да припомня пророческото „прозрение”, изречено на 10 януари 1990 г. от тогавашния първи-заместник министър на МВР ген. Любен Гоцев. На практика то представлява заповед, която трябва да се изпълнява безпрекословно от всички, подредени в алчно червените фашистки редици: „На 15 януари влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може другарят Петър Младенов да извика другаря Семерджиев и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].”

Източник: ifandiev.blogspot

* Милко Балев – Член на Политбюро (1982–1989). Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., като са му отнети всички почетни звания. През 1990 г.   е подведен под съдебна отговорност и през 1992 г. е осъден на 2 години лишаване от свобода за злоупотреба с власт, но през 1996 г. е оправдан от Върховния съд на Република България.

Между редовете.сом

Digiqole ad