Какво е Фейсбук и каква връзка има с реалността?

Фейсбук е захарен памук, желиран бонбон, професионална глазура. В общи линии-шарлан и шербет на воля, лапнеш нещо, глътнеш-нищо.

Тук животът рядко може да те притисне-дори до собствената ти стена. Най-много да те сблъска челно с нечий рапорт, последван от блокиране, да ти тегли ключ на дуварчето за месец, и до там. Възможностите да не бъдеш себе си са толкова, колкото пожелаеш.

Място, където в същото време истински таланти – актьори, художници, автори, хора-сътворци на Господ, са по-обрани, скромни от едновремешна ученичка, а някои от тях – по-тъжни от следобед в неделя.

Място, където искреността и фалша са толкова приповдигнати, че често биват бъркани-знаят го някои препатили, имали и реална среща след виртуалната.

Тук егото е полирано до съвършенство, безупречният имидж е ослепителен и малцина усещат или знаят, че, например, зад това лустро живее утвърден алкохолик, дето бие жена си седем пъти седмично. И след поредния бляскав статус оригва на вино и чесън, а може на скъпо уиски и чесън, и пада като талпа. Къде, къде? Ами зад компютъра, къде другаде. Място за душевна проституция, за гъдел на мозъка, след който алкохолния кръг не само се затваря, той просто не се отваря никога.

Място, където съдиите са в пъти повече от тези извън ФБ. Място, където можеш да бъдеш охулен, оплют и осъден само по външен признак, без никой да има реална представа след кое твое житейско умиране, изглеждаш или се държиш така.

Място, в което революционерите са толкова, че ако бяха излазили до улицата, сега светът щеше да е красив като най-невероятната утопия и като съвършена детска приказка.

Място, където чистотата и вътрешната сила, стойността на хората могат да бъдат усетени само от подобни на тях човеци, защото подобието ражда и привлича подобие.

Коя съм, за да твърдя всичко това!? Аз съм една от вас, или никоя.

Роси Маркова, Фейсбук

Картинка: Кирил Божкилов