Какво щеше да се случи, ако десните бяха влезли в парламента

В гостуването си в bTV Трайчо Трайков заяви, че решение на проблемите има, но трябва смелост, компетентност и воля. Но компетентността проличава в умението да усетиш реалния си електорален обхват и да избереш пътя, който да удвои тежестта ти, а десните избраха пътя на разединението и загубата. И го направиха с много воля и смелост, а днес пост фактум отчитат фундаменталната си грешка.

Във връзка с поредните вопли на десните, публикуваме статуси на Владислав Янев, които ще бъдат актуални още дълго време, ако градският десен елит не разбере скоро, че България започва там, където свършва техния поглед – централната част на столицата.

…..

Към всички тръшкащи се „десни“, задето не са били представени в парламента. Хайде да си представим, че беше станало чудото и всички вкупом бяхте се прегърнали, разцелували и влезли в парламента. Колко са ви гласовете. Под 300 000 сумарно. Демек, щяхте да вкарате 25 депутата. А после какво? После съвсем логично щеше да се сформира коалиция с ГЕРБ. И понеже сумарно гласовете нямаше да са достатъчни, щяхте да станете ортаци и с Патриотите. Преди с Гоце, сега с Волен. Същата история. Радан пак щеше да ви разиграва сценки от селски вечеринки и след година пак щеше да се направи на мъж и да стане опозиционер. Аман от такива повторения.

Ако ще правите нещо, направете го така, че да вземе мнозинство. Така както СДС, така както НДСВ го взе. Така както БСП го взе. Всичко останало е пълна пародия и гавра. И само не ми се перчете с великите си „принципи“. Ако бяхте наистина принципни, нямаше да се правите на опозиционери в собствените си партии, да се възмущавате под сурдинка, а на избори вкупом да се юрвате да подкрепяте негодниците си. Негодници, ама ваши си. Ами обикновени лицемери сте. А народът очевидно не е толкова тъп.

Аз не виждам как би ме привлякло обединение на хора, които през годините успяха не да ме разочароват, а да ме отвратят. Говоря за самите гласоподаватели на въпросните „три крила“. Първите – с прагматичния си клиентелизъм, вторите – с лицемерната си самовлюбеност, третите – с ужасяващия сталинизъм, който просто им е вроден. Няма да я бъде тази.

И не мога да си обясня злобата, която се лее откъм десебарските среди. Мислят си, че някой им обръща внимание, ама са в грешка. Но като ги видях такива озъбени, ми хрумна да се опитам да им обясня нещо простичко. Даже ще им го обрисувам.

Аз съм човек постоянен и доста консервативен. Нека да си представим, че съм имал страхотна жена – и умна, и красива, и мислеща, и всичко още, каквото му дойде на ума на човек. При това съм я обичал. Обичал съм я много. Ставал съм и съм лягал с мисълта за нея. Случило се е обаче нещо и съм загубил тази жена. Аз като консервативен и доста моногамен човек, просто ще си остана със спомена за тази жена. Тя е била жената на моя живот и друга не ми трябва. А идват сега някакви и ми пробутват мекотело, миришещо на чесън, с мустаци и мърляво до немай къде, като ми обясняват, че то щяло да замести онази жена. Няма как да стане. Няма как изобщо да ви обърна внимание, песоглавци такива.

Ще ми пробутват някакво ДСБ като партията на жълтите павета. И кои по-точно сте тези от жълтите павета? Онзи комплексиран дребосък от някакво русенско село, дето тръгна да си удължава пи*ката с пищовче? Или някакъв петрички бакалин, или видински циганин, и дори и св. Радан, афиширащ наляво и надясно варненския си аристократизъм.

Абе я ми се разкарайте от главата барабар с всичките си там незадоволени лелки. Аз моето от живота си го взех. Достатъчно ми е дори и за два живота. Вие ще си останете врещящи на бунището.

Между редовете.сом