Клозетите и каузите на президентите

 Клозетите и каузите на президентите

Бившата депутатка от БСП Таня Буруджиева по професия е социолог. Някъде към края на века се запознах с нея. Краси Узунов беше организирал екскурзия за журналисти из Македония. Ред журналисти, ред милиционери, ама и Буруджиева беше там.

СДС таман беше дошъл на власт след Виденовата катастрофа. Разговорихме се, видя ми се нормална и аз ѝ предложих да пише в „Демокрация“. Като се върнах в редакцията, казах на колегите, а Ася Грънчарова, тогава заместник-главна редакторка, вика – тая е ултракомунистка, бе, какво ни я пробутваш.

Все едно. Поддържах си връзка с Таня през годините, чисто професионална, но и човешка.

През 2001 Първанов се кандидатира за президент от немай-къде и преди да му иде в щаба, Буруджиева вика – през 96-а с Иван Маразов и Петър Стоянов си мислехме, че е приключил един период от историята на България, в който избирахме президенти, които са се раждали в къщи, чийто клозет е на двора. Ама на, ето сега пак.

Тогава никой не вярваше, че Първанов ще стане президент, и Буруджиева после ми е разказвала. Имахме, вика, три сценария. Първия – губим още на първия тур. Втория – губим на балотаж с много. И третия – губим, ама с малко. И по едно време някой вика – абе, ако вземем да спечелим? И тогава, разказва Буруджиева, написах и четвърти вариант – ако победим. Три дена яли, пили и се веселили.

Майтап, майтап, ама Първанов стана. И повтори.

Той не се отблагодари на Буруджиева, но Станишев все пак я написа в листите по Орешарско време. Изкара един кратък мандат като депутатка.

Но не е за нея думата, а какви президенти си избираме.

Мисля, че хората в България инстинктивно избират президент, в когото да се припознаят. Да има нещо от тях.

Между другото, къде се намират клозетите на президентите – на двора или в къщата, не е само българска тема. В „Цялото кралско войнство“ Робърт Пен Уорън описва къщата на губернатора Старк в дълбоката провинция и споменава, че не е измазана. Губернаторът, коментира главният герой, имаше пари да си измаже къщата, ама избирателите щяха да си кажат – на тоя Старк му порасна работата, измаза си къщата, току-виж и нужника си сложил вътре в къщата. То, не че нужникът му не беше в къщата, ама от пътя това не се вижда.

Първанов дойде като президент, натоварен с презрението на червената аристокрация. Тя го беше пожертвала, за да оцелее. Но той разказваше покъртителни истории за 65 квадрата панелка в „Красна поляна“ и народът повярва, както и вярваше за несметните богатства на предшественика му.

Тъй или иначе Първанов измъкна комунистите от дупката, а аристокрацията намери, че той иска твърде много, и го отлюспи. Не че той е за жалене и не че е симпатичен. Взе каквото можа, не остана гладен и всеки нормален човек е наясно какви ги сътвори.

Но президенстването му мина под един знак – БКП да оцелее. Първанов не роди никаква идея, освен Големия шлем с Русия, който до този момент струва около 2 милиарда без нищо насреща.

Румен Радев типологично е различен. Роден е в Димитровград през 63-а, вероятно нужникът на семейството вече е бил в панелката. Но комунистическата партия си го ползва както Първанов.

Засега и Радев не е показал, че е способен да сътвори кауза, различна от Първановата. Във всеки случай и той натиска по посока на Русия, но не се вижда да му идва отвътре. По-скоро е принуден заради партийната подкрепа, която получи, и за да държи русофилските гласове.

Спор няма, че той беше избран, понеже повече от Цецка Цачева се доближаваше до образа на земен и несамозабравил се човек.

За съжаление, това не е достатъчно за добър мандат.

Комунистите ще го опоскат и него. Вече са го почнали.

Георги Даскалов, журналист

Източник: Фейсбук

Digiqole ad