Кои агенти на службите са наричани „говноядци”

Новини
Между редовете
04/06/2017
0
726
2 minutes read

„В официална обстановка съветските дипломати сърдечно приветстваха тези паразити, но помежду си ги наричаха “говноядци”. Имам предвид многобройните членове на различните дружества и комитети за дружба със Съветския съюз”.

Автор: Александър Алексиев

Много хора наблягат на това, че никога не са били агенти и по тази причина трябвало да им вярваме. Обаче се оказва, че имало и “нелегални” агенти. Реших да споделя един малък откъс от книгата на Виктор Суворов “Основи на шпионажа”, изд. Факел експрес, стр. 239 и следваща. Дали са били доброволци-агенти или наивници-агенти – съдете сами.

…

“Разказът за различните видове агенти би бил непълен, ако не споменем още един вид – може би най-непривлекателния от всички. На офицерите от ГРУ им беше забранено да наричат тези хора агенти, тъй като и те не бяха точно агенти, доколкото съветското разузнаване никога не ги вербуваше. Имам предвид многобройните членове на различните дружества и комитети за дружба със Съветския съюз.

В официална обстановка съветските дипломати сърдечно приветстваха тези паразити, но помежду си ги наричаха “говноядци”. Трудно ми е да кажа защо ги наричаха точно с тази дума, но тези хора си я бяха заслужили. Тя се използваше широко в неформалните разговори на служителите в съветските дипломатически представителства. “Довечера имаме вечер на дружбата с “говноядците”, “Днес обядваме с делегация говноядци. Поръчайте следното меню”.

Офицерите от ГРУ и КГБ уважаваха своите агенти много повече от “говноядците”. Мотивите на агентите бяха ясни: лек живот и много пари. Агентът трябваше да рискува много, за да получи това, и ако не даваше на съветското разузнаване каквото се искаше от него, не получаваше нито пари, нито лек живот. Започнеш ли да работиш със съветското разузнаване, не можеш да се отървеш до края на живота си, също както често става в престъпния живот. Но мотивите за поведението на многобройните приятели на Съветския съюз си оставаха за съветските хора загадка.

За съветските разузнавачи тези хора бяха абсолютни нищожества. Презрението към тях обаче не пречеше на ГРУ и КГБ да ги използват при всяка удала им се възможност. Тези хора бяха готови да работят безплатно и охотно, идваха на срещи дори в съветските посолства.

Централният комитет препоръчваше да не се вербуват такива хора, но пък и никой в ГРУ или КГБ и не мислеше да ги вербува: защо да ги вербуваш, като работят за нас и без вербуване? Обикновено ГРУ използваше “говноядците”, без да им разкрива за какво ги използва и каква изгода получава от услугите им.“

….

Бележка на редактора: Държавна сигурност също използва особена категория секретни сътрудници, наречени „Доверени лица” (ДЛ). При тях, за разлика от основните категории секретни сътрудници, не се взима декларация за сътрудничество и голяма част от тях не се водят на отчет. Не може да бъде намерено нито картонче, нито собственоръчно написа донос. Но че те са съществували личи от докладите на щатните служители. В тях обикновено се намеква, че информацията е получена от секретен сътрудник. Според статистическите данни на самостоятелния отдел 03 „Архив“ на МВР-ДС към юни 1986 г. доверените лица възлизат на 24 611 души.

Целите и задачите, възлагани на секретните сътрудници и доверените лица, както и какви хора могат да бъдат привличани за подобно сътрудничество, се съдържат в строго секретните инструкции, утвърждавани от министрите на вътрешните работи в периода 1944-1989 г.

Един от първите такива документи е строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност“ от 1950 г. През следващите три десетилетия категориите секретни сътрудници претърпяват еволюция. Последният документ, с който е утвърден техният статут, е строго секретна заповед №І-30 „Дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица “ от 30 май 1989 г. на министъра на МВР ген. Георги Танев. За категорията „Доверено лице” е отбелязано:

„Доверените лица са патриотично настроени български граждани, които доброволно и съзнателно подпомагат органите на Държавна сигурност при изпълнение на стоящите пред тях задачи и могат да долавят сигнали, прояви и факти, представляващи оперативен интерес”.

Между редовете.сом