Кощунство от любов: Костите на Гоце Делчев 40 години стоят непогребани

 Кощунство от любов: Костите на Гоце Делчев 40 години стоят непогребани

На 4 май 1903 година е убит Гоце Делчев. Неговата ранна гибел слага край на борбата му за независимост на Македония и Одринско, но поставя началото на друга одисея. От любов и преклонение, но в разрез с християнския канон, 40 години костите на героя митарстват от град в град. Същата участ сполетява и Георги Сава Раковски, но историята с опазване на неговите кости не е толкова драматична, както при Гоце Делчев.

Пролог

На Солунския конгрес на ВМОРО се стига до решение за вдигане на въстание, известно по-късно като Илинденско-Преображенското въстание. Гоце Делчев смята, че организацията още не е готова за въстание, но приема решението на мнозинството. Тръгва към Алиботуш да организира конгрес в подготовка на предстоящото въстание. По пътя четата му взривява моста на река Ангиста по ж.п. линията Солун – Одрин. На 20 април стигат село Баница и се настаняват в две къщи, но турската потерия е по петите им. Часове по-късно селото е обградено.  Потерията е предвождана от съвипускника на Гоце Делчев от Софийското военно училище – Хюсеин Тефиков. Разкази на очевидци свидетелстват, че Тафиков се е опитал да извести Гоце за присъствието си. На около един час път от селото, дава три предупредителни изстрела, за да може четата да избяга. Така и не става ясно защо четниците не се изтеглят.

Преди разсъмване турската потеря се насочва към къщите, в които е отседнал Делчев с хората си. Те успяват да се измъкнат и тръгват към близките лозя. Гоце стреля. Михаил Чаков, съзира турската засада и го предупреждава: „Гоце, лягай!“. Опитвайки се да залегне, Гоце Делчев е прострелян смъртоносно. Така завършва живота на един велик революционер и започва одисеята с неговите кости.

Михаил-Чаков-урната-Гоце-Делчев
Михаил Чаков – човекът, който опази костите на Гоце Делчев

Михаил Чаков е един от най-изявените дейци на ВМРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доживял двете Балкански войни, Първата световна война и починал една година преди началото на Втората световна война. През 1897 година влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Става четник при Михаил Апостолов – Попето, след което става самостоятелен войвода в Петричко (1901 – 1902), Драмско и Серско (1903 – 1904).

По време на Илинденско-Преображенското въстание заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков, с общо 160 души, водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати, дават много жертви, докато от въстаниците загиват   трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим. След потушаването на въстанието продължава да води чети  в Куманово, Серско  и Велешко.

В спомените си Михаил Чеков описва убийството на Гоце Делчев като пряк свидетел, но в нито един документ този факт не се потвърждава от други свидетели, което все още е една от големите енигми в българската история. Но няма никакви съмнения, че благодарение на него костите на Гоце Делчев са съхранени  за времето.

След убийството Гоце Делчев е погребан в с. Баница. На 23 април 1906 година Михаил Чаков и  Атанас Спасов се връщат в селото и изравят костите на Гоце Делчев.

Из записките на Михаил Чаков:

„Срещу Гергьовден смятахме да разкопаем гроба, където бяха заровени двамата-Делчев и Димитър Гощанов от селяните в Баница, и които знаеха как са сложени. Обаче срещу селото стърчи кулата на шосето от Серес за Броди, от която се вижда и селото, и гроба. Понеже нощно време се слуша много ясно, ако почнем да копаем, допустимо е да ни чуят, и ако рекат да дойдат, ще изпаднем в безизходно положение… Затова още първия ден наредих да дойдат селските чети от селата Горно и Долно Фращани,  та да направим един кордон около кулата. В случай че ни усетят и решат да дойдат при нас, ще открием огън, а другарите ще продължават да разкопават гроба, та на всяка цена да приберем костите. На 22 април започнахме разкопаването, което, за щастие, остана незабелязано от турците.

Щом разровихме гроба и стигнахме до труповете, Д. Гощанов се беше окончателно разложил…, беше сложен вляво от Делчев. Прибрахме костите му в отделен чувал и ги предадохме на чича му, когото бяхме извикали от с. Крушево, Демирхисарско. Когато разкопахме трупът на Гоце Делчев…,прибрахме само ръцете, краката и черепа… Сварихме един бакър вода, в който умихме костите… и понеже не разполагахме с никакви дезинфекционни средства, взех суров спирт, поставих костите в едно дървено корито и ги полях със спирта, като ги държах три дни в коритото.

Преди да напусна селото казах на дядо Никола Мутафчиев, клисаря на черквата, в когото бяхме на квартира: „Дядо Никола, ще вземеш още утре рано да направиш едно сандъче, в което да прибереш костите на Гоце, но ще имаш предвид да събереш и другите кости, които останаха в гроба, и когато Господ спи…ще ги пренесеш в черквата и ще ги поставиш под самия свети престол в олтаря. Змия езика ти ще изеде, ако освен тебе друг узнае, че това са костите на Гоце Делчев”.

В 1908 г. дядо Никола по свое усмотрение разкопал гроба отново, изкарал костите то гръдния кош и по същия начин ги измива, потопява ги в спирт и след това ги сложил в сандъчето при другите кости…”

Димитър-Буйнозов-в-ролята-на-Гоце-Делчев
Димитър Буйнозов в ролята на Гоце Делчев – филмът „Мера според мера“

Първа Балканска война – 1912 година.  „Пътят” на Гоце от Баница до Ксанти и от Ксанти до Пловдив

Михаил Чаков влиза в сборната чета на Христо Чернопеев заедно с Пейо Яворов и бащата на поета Никола Вапцаров –Йонко. Участва в атката на Мехомия /Разлог/ и в освобождението на Банско, Драма, Неврокоп и Кавала.

Българската войска влиза и в Баница. Михаил Чаков успява да издейства разрешение от главнокомандващия, генерал Михаил Савов, за издаване на пътен лист за клисаря Никола Мутафчиев, за да прибере сандъчето с костите на Гоце Делчев.  Мутафчиев се справя със задачата  и пренася костите в Ксанти (Гърция) на по-сигурно място, и където до 1919 г. Чаков е комендант на града.

Клисарят слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка мешка (торба) и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е претъпкан с български войници. Вниманието на двама от тях е привлечено от чувала със сандъчето. Помислили, че селянинът пренася ценности и решават да ги откраднат. Докато единият войник отвлича вниманието на клисаря, другият бързо развързва мешката.

Напипвайки човешки кости, войникът ужасен отваря прозореца и изхвърля чувала в Серско поле. След минута клисарят се връща на мястото си и като разбира какво се е случило, отива при командира на войнската част, полк. Семерджиев. Разказва му чии кости се съхраняват в изхвърлената торба и полковникът нарежда влакът да бъде спрян. После заповядва на всички войници да се строят до релсите и им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извършено с неговата памет. Нарежда на виновниците да излязат пред строя. Двамата крадци гузни излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърлена торбата. Колоната войници тръгва обратно по релсите и скоро намират сандъчето.

До Ньойския договор от 1919 година дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Михаил Чаков. Когато става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, Чаков възлага на съпругата си Костадинка и нейна приятелка мисията да пренесат костите на героя в България. Двете жени наемат файтон и с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови вече се устройвали да живеят. Пътят е неравен и осеян с дупки. Файтонът хлътва в една от дупките и почти се преобръща, а багажът се разпилява.  Двете жени го събират обратно, продължават пътя си и се кръстят. “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Костадинка на приятелката си.

Всенародното поклонение в София

пренасяне-костите-на-Гоце-Делчев

До месец май 1923 година сандъчето с тленните останки на Гоце Делчев се съхраняват в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило. След това са пренесени в София за съхранение в новопостроения Дом на македонските българи. Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски са изложени на всенародно поклонение в църквата “Света Неделя”. ( На 10 октомври 1981 г. костите на Раковски са пренесени в мавзолея му в Котел, след 40-години престой в местната църква).

Гробът-на-Гоце-Делчев-в-Скопие-300x224
Саркофагът на Гоце Делчев в Скопие

В Македонския дом костите на Делчев се съхраняват до октомври на 1946 г. В резултат на предателската политика на тогавашното  правителство и по настояване на Македония тленните останки са предадени на Скопие.  Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „…един българин без значение за освободителните борби“. Сандъчето с костите е поставено на английски лафет и през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица  заминава за Скопие.

В Симитли стотици бежанци от Кукуш налягали, плачейки покрай преминаващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой. Сандъчето с костите се намира в Скопие, в двора на сърбоманската църква “Св. Спас”.

…..

Михаил Чаков ни завещава и своя малък дневник, който има стойността на „Записките…” на Захарий Стоянов, макар и да не е толкова обемен. Но и този дневник е по-популярен в Македония, отколкото в България, където за Чеков се говори като за македонец, роден в Егейския дял на Македония

„Но, Михаил Чаков кој толку се грижел за посмртните остатоци на Гоце Делчев, не доживеал да се исполни аманетот тие да бидат пренесени во престолнината на Македонија”.

Между редовете.сом

Digiqole ad

Между редовете

https://mejdu-redovete.com

Related post