Пожар на Коледа и пет изчезнали деца

ЗЛОКОБНАТА КОЛЕДА

В нощта на 24 срещу 25 декември 1945 г. в град Файетвил в Западна Вирджиния по време на пожар изчезват пет от десетте деца на семейство Джени и Джордж Содър, който бил италиански емигрант. Съдбата им е неизвестна и до днес, но периодически американски медии се връщат към този случай с нови хипотези за мистерията.

Семейството обитавало двуетажна дървена къща извън града. В онази нощ отсъствал само 21-годишният им син Джо, който служил в армията по време на Втората световна война, и още не бил демобилизиран. Към 10 часа вечерта петте най-малки деца получили подаръци от сестра си Марион, която работела в магазин за детски играчки, и получили разрешение от майка си да поиграят преди да си легнат. По същото време по-големите момчета, Джон и Джордж младши, тръгнали към тавана, където била стаята им, защото се чувствали уморени. През целия ден работели с баща си, който управлявал малка компания за транспортиране на въглища, намираща се близо до къщата. Джени им пожелала „лека нощ“, напомнила на другите две момчета, Луис и Морис, да нахранят кравите преди да си легнат, и заспала с двегодишната Силвия до себе си в спалнята на първия етаж.

Джени Содър се събудила след полунощ, заради грешно позвъняване по телефона в кабинета на съпруга й. Тогава забелязала, че на първия етаж още свети, а завесите на прозорците не са спуснати. Входната врата също била отворена. Видяла Марион да спи на дивана в дневната и предположила, че останалите деца са на горния етаж в стаите си. Угасила лампите, пуснала завесите, заключила вратата и пак си легнала. Тридесет минути по-късно се събудила от удар на покрива, но пак се унесла в сън. Половин час по-късно се събудила отново-този път, защото усетила миризма на дим. Излязла бързо от спалнята и видяла, че на първия етаж има огън. Огънят не й позволил да се добере до телефона. Събудила съпруга си, след това и спящата на дивана Марион, като я помолила да измъкне Силвия от къщата. После се развикала да събуди останалата част от семейството от втория етаж, но само Джордж и Джон слезли. Джон се развикал в една от стаите, където спели другите деца, и му се сторило, че отговарят. След това се захванал да помага на баща си и брат си да гасят огъня.

Четири деца вече били в безопасност: малката Силвия, чието легло било в съпружеската спалня, 17-годишната Марион, 23-годишният Джон и 16-годишният Джордж – Младши.

В къщата останали: Морис (на 14 години), Марта ( 12 години), Луис ( 9 години), Джени ( 8 години) и Бети (5 години), чиито стаи били на втория етаж.

ЗЛОПОЛУЧНИ СЪВПАДЕНИЯ

Огънят бързо стигнал до стълбата, по която вече никой не можел да се качи, за да види защо другите деца не слизат. Джордж и синовете му излетели навън и се опитали през двора да стигнат стаите на втория етаж.

Джордж Старши счупил прозореца, за да влезе отново вътре, но си срязал ръката . Поискал да се качи по стълбата до горните прозорци, но стълбата липсвала. Решил да използва камион, за се покачи по него до прозореца, но нито един от двата камиона, които имал, не успял да запали.

В същото време Марион отишла до съседа да се обади на пожарната във Файетвил, но съседът не успял да се свържа с телефонен оператор. Друг съсед минавал наблизо и видял пламъците, опитал да позвъни на пожарната от близкото кафене, но отново операторът не е отговорил. Заминал за града и от там позвънил на директора на пожарната Джон Ф. Морис. Той от своя страна звъннал на един пожарникар, след това пожарникарят на друг и т.н. Докато се събират-нощта минала. И въпреки че къщата на Содър се намирала на две и половина мили от пожарната, екипът пристигнал в 8 часа сутринта. По това време от къщата останала само пепел. Но вместо скелети, пожарникарите намерили само няколко кости и вътрешни органи. На Содърови казват, че не са намерили нищо. Заради Коледа по-щателното търсене е отложено.

ВЕРСИИ ЗА ПОЖАРА

Първата официална версия е късо съединение заради дефектно окабеляване.

Джордж Содър предположил и умишлен палеж от хора, с които семейството е било в конфликт по различно време.

Третата версия е свързана със застрахователни сметки. До 1943 г., семейното жилище било застраховано за 1500 долара при определен агент FJ. Пълното му име не е разкрита от полицията дълго време. Оказало се, че агентът еувеличил размера на застраховката на 1750 долара, без знанието на Содър. В същото време ,60 дни преди пожара, той посъветвал родителите да застраховат и децата си, но те отказали. Застрахователят предупредил Джордж, че къщата му „ще бъде покрита с дим … и децата му ще загинат“. По-късно той обяснява думите си с евентуално отмъщение за „мръсните намеци, които Содър направил за Мусолини „. Джордж наистина не криел неприязънта си към италианския диктатор, понякога участвал в разгорещени спорове с други членове на италианската общност на Файетвил, които не споделяли политическата му позиция.

ВЕРСИИТЕ ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДЕЦАТА

Полицията дара разпореждане на семейство Содър да не пипа нищо и да чакат обстойния оглед, но те нарушават заповедта. Първоначално предложили, че петте им деца са мъртви, но търсенето на останки не довело до никакъв резултат. Такива така и не са намерени. На 30 декември Содър получават пет смъртни акта, в които като причина за смъртта се посочва „пожар или задушаване“, а причината за самия пожар е повредено окабеляване. В този момент в родителите възниква съмнение, че децата им може би не са загинали в пожара.

Въпреки това ,четири дни след пожара те покриват с булдозер мястото на пожара с пет фута земя, а по-късно планират да издигнат паметник и да засадят цветя на децата си, които, според тях, са били убити.

Джени не можела да проумее как пет деца могат да загинат в пожар и да не остане нито една кост или плът. За да докаже, че това не е възможно, провежда експеримент: изгаря костите и ставите на заклани животни (пилета, крави и прасета), за да види какво ще остане след тя. И всеки път намира неизгорели части. Крематор в частен разговор й каза, че костите се съхраняват, дори след изгарянето на телата за два часа при 2000 градуса по Фаренхайт. Къщата на Содър изгаря за 45 минути.

Според свидетел, децата не са изгорели, а отвлечени, след което къщата е подпалена. Жената, която управлява хотела между Файетвил и Чарлстън, казва, че е видяла децата на следващата сутрин след пожара. „Дадох им закуска“, разказва тя пред полицията. На паркинга имаше кола с регистрационни номера във Флорида.

Друга жена от същия хотел, след като видяла снимки на децата във вестника разказвала, че е видяла четири от петте някъде в рамките на една седмица от пожара. „Децата бяха придружени от две жени и двама мъже, всички от които бяха италианци. Не помня точната дата. Цялата им група регистрира в хотела и остана в голяма стая с няколко легла. Те се регистрираха около полунощ. Опитах се да общувам с децата, но възрастните бяха враждебни и отказаха да ми позволят да говоря с тези деца … Един от мъжете ме погледна с омраза; той се обърна и бързо започна да говори италиански. Веднага цялата група спря да ми говори. На другия ден те напуснаха рано сутринта „, казва служителката в своето изявление.

През 1947 г. Джордж и Джени изпрати писмо по случая с изчезването на петте деца до ФБР и получава отговор, подписан от неговия шеф, Едгар Хувър. ФБР започва да разследва случая през 1950 г., но го прекратява след две години.

Семейство Содър наема и частния детектив Тинсли и той установява, че застрахователният агент, който предупредил Джордж, е бил член на журито на съдебния лекар, което излиза със становище, че пожарът е възникнал случайно.

Твърденията на шефа на пожарната Морис също претърпяват фиаско. След пожара той твърди, че сред пепелта е открито сърце. Детективът го склонява да покаже мястото, където е заровена кутията със сърцето. Тя е извадена и местните експерти стигат до заключението, че това е говежди черен дроб, недокоснат от огъня. Малко след това се разпространяват слухове, че шефът на пожарната е режисирал измамата, за да спре разследването.

Джордж Соддър попада случайно на снимка на ученици в Ню Йорк и е убеден, че една от снимките е неговата дъщеря Бети. Той отива в Манхатън, открива родителите на момичето, но те отказват да говорят с него.

През август 1949 г. Содър решава да проведе ново търсене в останките от пожара и наем патолога Оскар Б. Хънтър от Вашингтон. За пръв път тогава се извършва задълбочено проучване на находките: повредени монети, частично изгорени речници и няколко фрагмента от прешлени. Хънтър изпраща костите на института „Смитсониън“, откъдето излизат с доклад, че това са останки на 16-17 годишен човек, но мегот да бъдат на 14 годишно момче – най-голямото от изчезналите деца. И най-странното е, че по четирите прешлена не са открити никакви следи от огън, което навежда на извода, че са попаднали там вероятно с пръстта, докарана да покрие пепелта.

Случаят отново е затворен. Независимо от това Джордж и Джени инсталират билборд, пускат и печатни брошури, предлагайки награда от 5000 долара за информация, довела до откриването на децата им. Скоро след това увеличават сумата на 10 000 долара.

И тогава пристига писмо от жена, която живее в Сейнт Луис . Тя пише, че едно от търсените момичета, Марта, е в манастир. Пристигат още подвеждащи сигнали и всеки път Джордж пътува и проверява информацията, но всичко е напразно.

През 1968 г. Джордж умира, а Джени не сваля траура до смъртта си през 1989 г. Нейните деца и внуци продължават разследването си и създават свои собствени теории.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ