Порошенко пред дилема- военно положение в Украйна означава обявяване война на Русия

Президентът на Украйна трябва да вземе решение, което ще рефлектира върху бъдещото на Украйна и мира в Европа. Обявяването на военно положение в страната, ще означава война с Русия

На 19 февруари се навърши една година от трансформацията на украинския Евромайдан в кървав сблъсък, при който група въоръжени ултранационалисти откриха стрелба по протестиращите – загинаха 70 души /полицаи и протестиращи/.За „старта” на кървавото меле, провокирало и прераснало в междуетнически и междудържавен конфликт, се сочат различни виновници, в това число и водачите на Майдана- настоящият премиер Яценюк и кметът на Киев – Кличко. А двама от най-богатите хора в Украйна – олигарсите Коломойски и Ахметов са сред основните заподозрени за въоръжаването на различни екстремистки групировки.

Година по-късно конфликтът доведе до стотици жертви, до обособяване на Донбас и Луганска област в независими републики, а президентът Порошенко е изправен пред трудното решение да въведе военно положение. Той изгуби окончателно контрол над военните, след като стана ясно, че батальони от националната гвардия създават свой, алтернативен Генерален щаб.

Досега Киев отлагаше въвеждане на военно положение не само заради неудобствата, произтичащи от такъв вариант, но и от страх, че МВФ ще спре финансовите траншове за страната. Но след като стана ясно, че такъв сценарий няма да се отрази негативно на взаимоотношенията с фонда, Порошенко трябва да вземе час по-скоро решение, въпреки че въвеждането на военно положение ще бъде съпътствано от редица трудности.

По конституция президентът е и главнокомандващ на армията, но функциите му са по-скоро церемониални. Съгласно новоприетия Закон за Съвета по национална сигурност, при военно положение органът за вземане на решения е Главната квартира на главнокомандващия, а в момента тя се оглавява от Александър Турчинов. Президентът Порошенко само ще парафира с подписа си неговите решения, което създава предпоставки за двувластие с непредвидими последици.

Друг проблем.

Андрей Мишин – доктор на политическите науки и директор на Института за мирни инициативи в Киев, разяснява за медиите, че въвеждането на военно положение е равнозначно на обявяване на война. Но съгласно международното право, агресор нe e обвинената в агресия държава, а този, който е обявил пръв война. В случая това ще бъде Украйна.

Към момента на налагане на военно положение, Украйна е длъжна да информира Генералния секретар на ООН, а чрез него и на всички страни -членки за своето решение. И тъй като Украйна е страна по Международния пакт за граждански и политически права, властите в Киев ще трябва ясно да посочат кои права на украинците ще бъдат ограничени, и за колко време.

Властта в страната ще премине под ръководството на военните, а хората в униформи ще имат неограничени права да конфискуват лични автомобили, електронни устройства, включително телевизори и компютри, необходими „за целите на отбраната“.

Военното командване ще има право:
– да въвежда вечерен час;
– да привлича всеки трудоспособен гражданин да изпълнява дейности, свързани с отбраната – копаене на окопи и участие в блокади в областта на бойните действия;
– да настанява войници в частни къщи и апартаменти, в хотели и курортни комплекси;
– да въведе купонна система или строг регламент на количеството храни и лекарства, полагащи се на глава от населението;
– да забрани дейността на политическите партии и обществени организации, представляващи, според военните, заплаха за сигурността;
– директно да наблюдава и ръководи медиите и публикациите в интернет;
– да въведе забрана за продажба на оръжие и алкохол.

Освен това, при военно положение не могат да се провеждат избори и референдуми. Гражданите не само ще изгубят право на глас и свободата на словото, но и правото на справедлив съд по важни казуси. Украинските съдилища на територията, контролирана от Киев, ще могат да отказват разглеждане на социални претенции на жителите от Донбас, например.

И всичките тези правомощия ще бъдат концентриране в ръцете на Турчинов, а в същото време президентът носи отговорността за последиците от военното положение.

Дилемата пред Порошенко е тежка, правилен ход като че ли няма.

Освен един – да организира „киевски формат” за преговори с четиримата олигарси в Донбас – Ахметов, Коломойски и Тарута. На Коломойски принадлежи идеята олигарсите да бъдат назначени за губернатори на размирните области, което доведе до ескалация на конфликта.