Последният април на войната -хронология на събитията

 Последният април на войната -хронология на събитията

През април 1945 г. войските на Червената армия от изток и Съюзническите армии от запад затягат пръстена около Германия. Още през 1943 г. съюзниците се договорят кой ще вземе Берлин. „Съединените щати трябва да получат Берлин. Съветите могат да заемат територията на изток“, казва президентът Рузвелт на борда на бойния кораб „Айова”. Но към април 1945 г. командването на съюзническите сили се отказва от тези планове.

19 март, 1945 година. Хитлер издава заповед за разрушаване на всички промишлени и комунално-битови предприятия, които могат да попаднат в ръцете на съюзническите сили.

„Ако загубим войната, нацията също ще загине. Това е нейната неизбежна съдба. Не е необходимо да се запази онова, което ще бъде нужно да поддържат най-примитивно съществуване. Напротив, това ще бъде много по-добре да унищожим всичко с нашите ръце, защото германската нация доказа, че е по-слаба, а бъдещето ще принадлежи на по-силната източна нация”.

 28 – 29 -31  март. Главнокомандващият съюзническите сили, генерал Дуайт  Айзенхауер телеграфира на Сталин, че възнамерява да стигне линията Ерфурт – Лайпциг и там изчака руските войски. Сталин отговаря, че Червената армия не планира операция срещу Берлин, тъй като е загубил предишното си стратегическо значение. Айзенхауер убеждава британския фелдмаршал Монтгомъри да преосмисли планирането нападение на Берлин.

Уинстън Чърчил е на друго мнение: „Казвам съвсем откровено, че Берлин запазва своята стратегическа важност. Нищо друго няма да предизвика чувство на безнадеждност сред съпротивляващите се немски войски както падането на Берлин. За германския народ това ще бъде  знак за тяхното поражение. Въпросът има и друга страна, която трябва да разгледаме. Руската армия, разбира се, ще премине през цяла Австрия и ще влезе във Виена. Ако те вземат и Берлин, няма ли да се вкорени в съзнанието им погрешното схващане, че имат основен принос за нашата обща победа, и дали това няма да доведе до настроения, които да доведат до сериозни и опасни предизвикателства в бъдеще? Затова мисля, че от политическа гледна точка, трябва да продължим навътре в Германия, колкото е възможно по на изток, и ако ни се отдаде възможност  да завземем Берлин, трябва да го завземем. Това ми се струва правилно от  военна гледна точка“.

В същото време съветското командване обсъжда собствен план за операция в Берлин.

Сергей Штеменко, заместник-началник на Генералния щаб: „На 1 април 1945 година Генералният щаб обсъждаше Берлинската операция. Беше докладвано подробно за обстановката на фронта, действията на съюзниците и техните планове. Сталин стигна до извода, че трябва да превземем Берлин в кратки срокове, започвайки операцията не по-късно от 16 април  и всичко да приключи за 12–15 дни. Командващите фронтовете се съгласиха и увериха Генералния щаб, че войските ще бъдат готови навреме. Планът за превземане на Берлин отчиташе действията на съюзниците, които в края на март форсираха Рейн и в готовност на широк фронт да навлязат в централните райони на Германия.

6-9 април. Съветските войски щурмуват и превземат Кьонигсберг.

7 април. Генерал Айзенхауер: „Загубите при завземането на Берлин ще бъдат твърде високи за обект, който искаме да превземем само за запазване на престижа, особено ако се наложи да си тръгнем от там, предавайки завоювания обект на други партньори…Що се отнася до Берлин, аз съм готов да призная, че той има политическо и психологическо значение, но много по-важно е  покриването на Берлин  от германските войски. Именно на тях аз ще съсредоточа вниманието си. Разбира се, ако има възможност за превземане на Берлин без големи загуби, аз ще го взема“.

12 април. Смъртта на президента Франклин Делано Рузвелт събужда надежда за обрат във войната. Гьобелс се надява, че това „чудо на провидението“ ще доведе до разпадане на антихитлеристката коалиция.

15 април. Адолф Хитлер призовава войниците от Източния фронт да се бият да последна капка кръв.

„Войници от Източния фронт! Който в този момент не изпълни своя дълг, ще бъде предател на своя народ…Преди всичко следете за малкото офицери и войници-предатели, които за да запазят живота си в руски плен, може да започнат да воюват срещу нас в немските си униформи…Ако в следващите дни  и седмици всеки войник от Източния фронт изпълни своя дълг, последният натиск на азиатците ще се разбие в нашата отбрана, настъплението на нашите врагове на Запад ще претърпи провал…Берлин ще остане немски. Виена отново ще бъде немска, а Европа никога няма да бъде руска. Обединението в монолитна общност за защита на Отечеството, не е празно понятие, а за защита на вашата родина, вашите жени, деца, а с тях и вашето бъдеще…”

16 април. Съюзниците се подготвят да щурмуват Нюрнберг.

Из спомените на маршал Георгий Жуков: „Подготвяйки операцията, ние обмисляхме какво още да направим, за да зашеметим и смажем врага. Така се роди идеята за нощна атака с прожектори. Беше решено да осъществим удара два часа преди зазоряване … Във въздуха излетяха хиляди цветни ракети. След този сигнал светнаха 140  прожектора, разположени на всеки 200 метра. Повече от 100 милиарда свещи осветяваха  бойното поле,  заслепявайки противника и  за прикритие на тъмните участъци за атака на нашите танкове и пехота. Това беше картината на огромна и впечатляваща сила, за целия си живот не съм имал подобни усещания…”

 18 април. Съветските танкове се приближават към Берлин , американските войски окупират Магдебург и Дюселдорф. Германските сили при Рур преустановяват съпротивата.

20 април – рожденият ден на Хитлер. Червената армия започва да обстрелва подстъпите към Берлин, френските войски завземат Щутгард. Американците завземат Нюрнберг.

 Из публикация на „Зюддойче Цайтунг”

„Американците искаха да вземат града под свой контрол, което за тях  е много по-важен център на националсоциализма, отколкото Мюнхен или Берлин. В резултат на американските въздушни нападения, още преди април 1945 г. Нюрнберг се превърна в руини… Нюрнберг е символичен за националсоциалистите. Тук  на партийните конгреси на НСДАП Адолф Хитлер     демонстрира силата на собствената си  диктатура. Тук той нареди да се изгради огромен конгресен център в стила на Колизеума, тук бяха приети расистките закони срещу евреите…”

От протокола от разпита на бившия началник на Генералния щаб на Върховното главно командване на германските въоръжени сили генерал-полковник Aлфред Йодл,  18 юни 1945 г.

„На 22 април, когато отидохме в бункера, Хитлер беше много депресиран. Той извика мен, Кайтел и Борман и каза, че е взел решение да остане в Берлин. Казах му, че след 24 часа Берлин ще падне. Хитлер беше недоволен от ръководството на военните операции по отбраната на Берлин. Каза, че столицата не трябва да пада, и той ще остане, за да вдъхновява войниците…Ние заявихме, че няма да заминем и да го оставим в това тежко състояние. В това време влезе Гьобелс.  Той разговаря с мен насаме и каза, че Хитлер няма да промени решението си, че е направил всичко да разубеди фюрера, но без резултат. Гьобелс попита  дали с военни сили  можем да спрем блокадата на Берлин. Отговорих, че е възможно, но ако се изтеглят всички войски от Елба и се хвърлят в защита на Берлин. Възможно е да бъде спряно настъплението на американците. По съвет на Гьобелс изложих своите виждания  пред фюрера, той се съгласи и даде указания на Кейтел и мен задено да ръководим контранастъплението. Заради това в последния момент излязохме от блокадата и тръгнахме към Потсдам”.

23-24 април. Защитата на Берлин е пробита.

Из спомените на старши сержант Николай Василев: „Привечер нашата батерия излезе на височина и видяхме един огромен град. Обзе ни чувство на радост: това бе последният вражески рубеж, денят на разплатата бе дошъл! Дори не забелязахме приближаващата се кола. От нея излезе нашият командващ, генерал Берзарин. След като ни приветства,   нареди на нашия командир: „По фашистите в Берлин – огън!“

25 – 26- 27  април. Съветски,  американски и британски бойни подразделения се срещат на Елба. Съветските войски щурмуват центъра на Берлин, американски и британски военни части завземат град Бремен. Американски войски влизат в Регенсбург.

28 -29  април.Съветски войници завземат  западни райони на Берлин, американско-английски формирования влизат в Аугсбург. Боевете се водят в центъра на Берлин, близо до Райхстага. Американските войски влизат в Мюнхен.

Из дневника на Мартин Борман – началник щаб на заместниците на Хитлер:
„Неделя, 29. Вторият ден започва с ураганен огън. В нощта на 28 срещу 29 април постъпи информация от чуждестранната преса за предложението на Химлер за капитулация. Сватбата на Хитлер и Ева Браун. Фюрерът диктува своето политическо и лично завещание. Предателите Йодл, Химлер и на генералите ни оставиха насаме с болшевиките. Ураганният огън започва отново. Според информация от лагера на врага, американците са влезли в Мюнхен”.

30 април, 21:50 часа. Съветски войници издигат на Райхстага знамето на победата, но боевете в центъра на града продължават. Адолф Хитлер се самоубива.

Из спомените на Ал. Гуторович, кореспондент на сп. „Огоньок”.

„ Това беше първият щурм за цялата Отечествена война, когато войниците се хвърлиха в атака без заповед. Някой от вътрешността на парк Тиргартен започна да осветява с прожектор мрачното здание на Райхстага…, лъчът си вдигна бавно към покрива и всички, залегнали на площада видяха над Райхстага голямо червено знаме. Вятърът си играеше с него. Развяващото се знаме напомняше Кремъл, Смолни, Сталинград. От Райхстага започнаха да стрелят по прожектора. Значи в сградата има немци? Тогава кой и как е могъл да вдигне знамето?…   Майор Соколовский само успя да извика:“Другари, утре е Първи май. Да зарадваме  другаря Сталин: да влезем в Райхстага!“

Между редовете.соm

Digiqole ad

Между редовете

https://mejdu-redovete.com

Related post