Превратът на 8 срещу 9 август 1886 година

1886 г. – На 8 срещу 9 август (стар стил) е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола

Причина за преврата е непрекъснатото влошаване на отношенията между Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург.

Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи (цанковисти и лъжесъединисти), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на Санстефанска България. Тръгват и слухове, че Сърбия готви ново нападение, което отслабената материално и финансово от войната през 1885 г.  България не може да посрещне. Така казват български офицери и заявяват необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия. Допълнителен мотив за недоволството им дава кадровата политика в армията.

В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин е отведен към Оряхово и оттам с яхтата „Александър I“ по Дунав до руското пристанище Рени.

Организаторите на преврата се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.

На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още в същия ден обаче председателят на Народното събрание Стефан Стамболов се обявява остро срещу преврата. Военни подразделения също демонстрират несъгласие.

Контрапреврат

На 10 август група офицери в Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, както и на британското консулство. Установяват контакт с полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора и започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.

На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия.По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.

Преди изтичането на поставения срок Груев и началникът на артилерията майор Олимпий Панов се свързват със Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза. Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август срещу временното правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница. Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, а командирът на Сливенската бригада, майор Аврам Гуджев, е арестуван. Същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Каравелов.

 Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза да се завърне .

Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само 9 дни. След последен безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август той  напуска окончателно България. Властта е поета от регентство, начело със Стамболов.

Въпреки оттеглянето на Батенберг, през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешен бунт през февруари 1887 г. Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

 Няколко години след абдикацията князът заболява.  Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата.

Княз Батенберг има две деца:

Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965)

Вера-Цветана (1893 – 1935)

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ