Разузнавачите са бомба със закъснител

Из спомените на наш агент 007

Почетният кмет на Солун  през 1967-ма беше тов.Атанасиос Триандафилидис. Много фин човек с леви убеждения. Другарите бяха хванали семейството му на мушка, че няма да ме изпорти, а аз представена, като далечна роднина на дукесата на Алба (испанска благородничка и сестра на краля на Испания), джитках из Солун, га че ли ми е бащиния. Даже ми бяха закачили двама техни милиционери да ми носят чантите из магазините по време на “шопинг“.

В хотел “Hellas“ в Солун (може да го има още) , трябваше да изпия половин литър зехтин на три пъти в рамките на половин час. Така при консумация на алкохол, максимум си в час и не се напиваш.

Начи, няма нищо по-противно от пиян мъж с пагони. Пълна тояга, мерак голем, а пи*ката му мека, като на тов. Е. Г. пищова – варен макарон. Аз тогава изпих два литра мартини, без да ми трепне окото.

В Ксанти имахме среща с командването на северната диаспора, дислоцирани войски, а самата среща си променѝ мястото в Серес. Благодарение на мен, другарите от КГБ получиха картите с разположението на отбранителната линия “Метаксас“, та чак до Драма. Турците ряпа да ядат. Снимах ги с “червилото“ (вграден фотоапарат). После спах 2 седмици в яхта в Неа Ираклица, та едвам свърнах след този запой, дори и след “антидот-а“.

Но най-интересното е, че минах границата с България, без да тичам по “зелената полосá“… С едно “Рено“,  като белгийска стопаджийка, по магистралата “Егнатиа Одос“ до разклона Солун-Кулата. Значи, вадиш наполовина ци*ите навън, забелваш кълка и всеки шофер е твой!

На ГКПП-Кулата колегите-фатмаци направо ме изкараха от нерви. Па, к‘ва съм била, какво ме е принудило да посетя НРБ, защо багажа ми е твърде малък, и прочее дивотии на ДС. Наложи се директно да звъня на тогавашният министър на МВР – тов. Дико Диков и да се реши проблема от раз!

Васко, черната волга, когато дойде в Благоевград да ме прибере за София, дежурният офицер даже ми козирува. Даже ме попита: “Защо бе другарко, защо след като сте българка и знаете български, защо 2 часа само на френски говорехте?” Защото такива са инструкциите, другарю! Майор Чаушева! За мене беше чест, но в РУМНО ще научат за вас! …

А това става месеци преди така наречения преврат на гръцката военна хунта (Режим на черните полковници) – Το Καθεστώς των Συνταγματαρχών.

Самият преврат е засечен чрез радио локация /часове преди да стане факт/ от наш сержант, от петричкия разузнавателен батальон, с изнесен пост на връх Тумба в Беласица планина. Същият сержант по-късно е произведен в офицерски чин. По “петолъчката“ Кремъл вече знаеше какво става.

Пропуснах да отбележа … датата ми на връщане беше в рамките на 10 дни. Разведка, която е в чужбина и е за по-малко от месец – няма връзка с посолство. Прави, струва, но самичка се оправя. Това е правило и мисля, че до ден-днешен се изпълнява. Яд ме е за колегите, дето са в “арабското“ направление … Нямате си на представа колко бяхме ценни … В РУМНО провален разузнавач на секундата биваше заменян с друг. Ама на секундата! Отзовават го и заминава на друга мисия . Това е занаят, дето не се учи по тефтери! Питаш ли ме как съм била в Гърция и откъде ми е диабета?

Подборът на кадрите беше връчен на чантаджии. Реалната “отсявка“ беше при нас. А тия шушумиги си предаваха важност. В самото МВР тогава имаше борби, за които не знаете. Когато пресичах границата с НРБ, говорех перфектен френски, та от Сандански пратиха преводач. Проблемът се състои в това, че след като съм излъчена за под 15 дни – контакт с посолство нямам. Няма и оперативен офицер, който да ме поеме на Кулата.  От тук дойде и циганията … От тук стана и цирка … аз нося материал за целият южен фланг на СИВ – некакви фатмаци да се гаврят! То остана и да ме застрелят, като един наш колега по левия фланг на границата ни (в ляво от река Струма) в съседна застава на под.“Чавдар“, Кулата – петрички граничен отряд . И днес нямаше да ме има в интернет …. Баси ! Успяваш да оцелееш при “враговете“ – нашите да ти бият дузпата?! Ако аз съм шеф на сегашното РУМНО, такава балтия ще играе, че ви е бедна представата.

Искам да ви споделя нещо, дето и в книгите няма да прочетете. МВР навремето пазеше вътрешната сигурност. Последните години даже дебнеше кой е откраднал кокошка на комшията си. Факт. Както е факт, че подбираше кадрите на РУМНО. РУМНО практически движеше държавата. ЦК на БКП на нас вярваше. Ние бяхме стожера, който бранеше границите. На практика МВР се явяваше “подкрепление“ на нас-нищо, че ние сме “в сянка“ …И  за да не бъда погрешно разбрана – нищо общо нямаме с партийните другарчета, дето си раздадоха куфарчетата. Ние бяхме “гърба“ на техните татковци … късно се усетихме … Не може човек да го принудиш да си вкара петолъчката в костният мозък, да го караш да те гледа в устата, в същото време да е беден, а ти да градиш капитализма. Няма как …Щото ние, разведките сме бомба с тъмно закъснение … Четете Хегел, другарки и другари … разведчикът е сам, а не всяка майка граничарка ражда.

Мата Хари не съм била, макар че тя е твърде преувеличен персонаж. Виж, провалена мисия не съм имала. Но ако си отворя устата, такива романи ще се напишат, че на някои хора им е бедна фантазията. Както другарката ми от Свищов И.П. има един приятел на дувара ѝ, дето със съмнителен поглед ме пита, дали съм правила разлика между различните видове разузнавания и дали женският ми мозък успява да “смели“ думата разузнаване . Някои друзя като видят жена и си мислят, че това е второ качество човек. Като цяло мъжете не обичат умни жени около себе си. Психиката им не допуска някоя жена да ги превъзхожда.

Силно съм чувствителна на тема “разведки“. Наречи го ако искаш – професионална деформация, но онзи “брадатия“, няма да го търпя ! Да не говорим за другия, дето е военноморски и ми се назлъндисва като краставица на сол да го приема за приятел. Направо го отсвирих!

Орел не каца на поляна. Аз съм в скалите…

Историята разказа  Минка Чаушева

Източник: Фейсбук