Реислямизацията не е панацея

 Реислямизацията не е панацея

Май не му излязоха сметките на император Ердоган. Случилото се  нарича пирова победа. Уж победи, но разликата е толкова минимална, че вредите са по-големи от ползите. Турция е окончателно разцепена на две държава, обхваната от дългогодишна гражданска война. Явно не реислямизацията се оказа панацеята за „болния човек на Европа“. Окончателният край на Османската империя се задава и това е много опасно за всички наоколо.

Голям фен съм на великия европейски политик Ататюрк, чийто портрети още висят навсякъде в Турция, но реформите му, май, ще отидат в историята. Той искаше да види еднонационална светска Турция, освободена от догмите на Исляма, модернизираща се по европейски образец.

Нямам нищо против Турция, просто констатирам дълбокото разделение на турското общество. Не е пропаганда фактът, че над една трета от населението на Турция иска отделяне на кюрдска държава. Нито аз  измислям непрестанните терористични актове там. Пълзящата реислямизация също не е мое изобретение, а реална политика на Ердоган.

Всъщност, всяка една империя в историята на човечеството е приключвала рано или късно с разпадане. Припомням – в по-ново време СССР и Югославия. В миналото – Австроунгарската, Османската, Руската, Британската и прочие империи. Още по-назад – Римската, Византийската. Ако не съм прав – посочете ми обратен пример за оцеляла империя.

Емил Василев, публикация във Фейсбук

Digiqole ad