Соломоне, аз те надминах!

 Соломоне, аз те надминах!

На 1 август 527 г. – Юстиниан I Велики става самостоятелен владетел на Източната Римска империя (Византия).

Седем години преди Юстиниан да се роди, Западната Римска империя е отстъпила пред натиска на варварските германски племена и само Източната Римска империя остава непокътната. Юстиниан решава да възвърне изгубените от Западната империя земи и се посвещава на тази цел. Но успява да отвоюва само Италия, Северна Африка и част от Испания.

 Юстиниан I с право получава прозвището „Велики”, макар че е бил твърде непопулярен сред поданиците си, заради авторитарното управление и свръхамбициозна външна политика,  която изтощава жизнения потенциал на империята.  Изпълнява императорските си задължения до деня на своята смърт – 14 ноември 565 г., когато умира на 82 години. Източноправославната църква го почита като светец.

 Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Той е способен и далновиден император  и благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници  успява да разпредели правилно силите си както във вътрешен,  така и във външнополитически план.

ЮСТИНИАН МАКЕДОНЕЦЪТ –ТРАКИЕЦ, ЖЕНИТБАТА С ТЕОДОРА

Рожденото име на Юстиниан е Флавий Петър Сабатий. Той е роден на 11 май  483 г. в близкото до Скупи (Скопие) градче Тауризиум (днес село Таор, Република Македония). Името Юстиниан получава, след като чичо му Юстин  го осиновява. По произход вероятно е трак, който „говорел развален латински, а гръцки – като варварин“, пишат древните хронисти.

Благодарение на чичо си, Юстиниан е назначен на служба в императорския двор в Константинопол, като успоредно наваксва пропуските в образованието си. При смъртта на император Анастасий през 518 г. Юстиниан вече е интегриран във висшите кръгове и е сочен за един от възможните кандидати за трона. Той обаче се отказва в полза на чичо си.  Юстин I има пълно доверие в племенника си и му дава поста на висш главнокомандващ и консул. Според някои историци Юстиниан е управлявал империята от името на чичо си, но едва на 1 август 527 г. в деня на убийството на чичо си (вследствие на заговор) става едноличен император на Византия.

През 525 г. Юстиниан се жени за Теодора. Тя е със скромен произход и    след ранната смърт на баща си се препитава като танцьорка. За  Теодора не е приемливо да бъде обикновена любовница на консул.  Под нейно въздействие  император Юстин І променя  брачните закони от времето на Август, според които заемащи висши длъжности в империята нямат право да сключват с жени от простолюдието. Желанието й е изпълнено, но висшите кръгове не я приемат за равна.  Теодора не се влияе от хулите по свой адрес и записва името си в историята като енергична и умна жена, незаменим съветник на своя съпруг.   Историците разделят управлението на Юстиниан на два периода – преди и след нейната смърт през 548 г. ,  след което поведението му се променя.

Justinian_mosaik_ravenna
Юстиниан І, мозайка в Равена

ВЪСТАНИЕТО „НИКА”

В началото на управлението си Юстиниан наследява започналата  година по-рано Персийско-византийска война (526-532 г.).  Войната се води главно за контрола на Иверия (днешна източна Грузия), където преобладава християнското население. След победата срещу персите при Дара 530 г. и последвалото византийско поражение при Калиник 531 г., е сключен „Вечен мир“,  който струва на империята 11 хил. паунда злато. Юстиниан  се отказва от аспирациите си в Кавказ и се задължава да плаща годишен данък на персийският владетел. Този неуспех не го сломява и  той насочва интересите си на запад с намерението да възстанови изгубените провинции на Римската империя.

Въстанието „Ника” спира временно  амбициозният план на Юстиниан. През 532 г. префектът на Константинопол с помощта на войници разпръсква сбирки на враждуващи агитки на почитателите на състезанията с колесници. В резултат двете агитки  се съюзяват и избухва въстание. Скоро към него се присъединяват недоволни граждани от висшите слоеве. В много квартали въстаниците, скандирайки „Ника“ (гр. Ника = „победа“), предизвикват пожари. Въстаниците искат от Юстиниан да смени градския префект и префекта на преторианците.

За да избегне ескалация на конфликта, Юстиниан се съгласява, но за бунтовниците това е знак за слабост и мекушавост.  И те решават да  провъзгласяват един от племенниците на Анастасий – Ипатий, за император. Юстиниан започва да мисли за бягство, но Теодора успява да го разубеди. По същото време в града пристигат  с войските си двамата изтъкнати военачалници, Мунд и Велизарий. С тяхна помощ въстанието е потушено брутално, избити са 30 000 души.

 ВОЙНАТА С ВАНДАЛИТЕ  И ОСТГОТИТЕ

Веднага след потушаването на въстанието Юстиниан се насочва към завладяването на Кралството на вандалите в Северна Африка. Въпреки предупрежденията на военачалниците, че подобно мащабно начинание носи рискове, имперският съвет взима решение за покоряването на Вандалското кралство. Влияние оказва и църквата, която се надява да върне тамошното население в лоното на източно православната вяра.

 През 533 г. 15-хилядна имперска армия дебаркира в днешен Тунис. За по-малко от година Кралството на вандалите е унищожено,  Картаген е превзет, възстановени са старите римски провинции по крайбрежието до Гибралтар.

 Скоро настъпва удобен момент  и за връщането към Римската империя на завоюваната от остготите Италия. Без голяма съпротива Южна и Централна Италия са завладени.  Но остготите влизат в преговори с персите, които от своя страна нарушават мирния договор с Византия, и нападат източните граници на империята.

След множество обрати във войната Италия е окончателно завладяна едва през 561 г.

ЮСТИНИАНОВАТА ЧУМА

Успоредно  с войната с остготите, Източната Римска империя е засегната от чумна пандемия, която продължава на вълни през цялото управление на Юстиниан. Предполага се, че огнището на чумата е Етиопия или Египет,  и по търговските канали през Средиземно море чумната бактерия пристига в Константинопол. Епидемията  достига своя връх около 544 г., когато в Константинопол всеки ден умират до 5 000 души, а в някои дни и по 10 000 души. Феноменът е описан от Прокопий Кесарийски.

 ВЪТРЕШНА  ПОЛИТИКА

Управлението на Юстиниан е белязано от множество проблеми в икономическото състояние на империята. Това се дължи най-вече на външната политика, изискваща големи човешки ресурси и  увеличаване на данъците. Неблагоприятно влияние оказват и опустошенията, нанесени от варварски нашествия, въстанията, поредицата от природни бедствия и най-вече голямата чумна епидемия.  Днешни изследователи изчисляват загубата от пандемията на около 40 до 60 % от жителите на Константинопол. Със загубата на толкова много работна сила и данъкоплатци приключва периодът на икономически просперитет за империята.

Но при Юстиниан I византийците за пръв път започват да произвеждат коприна, преди това внасяна от Китай на високи цени.  Той полага и значителни усилия за административни реформи, между които  и опити  за справяне с корупцията в управлението. Насърчава търговията и трудолюбието и започва грандиозна  програма за обществено строителство – благоустройството на градовете и фортификационните съоръжения, като при него фортификационното строителство достига своя пик.

По негово време е създаден най-големият християнски храм в света  „Света София” в Константинопол-архитектурен шедьовър запазен и до днес.

„Соломоне, аз те надминах!” е крилата фраза, изречена от най-прославения византийски император Юстиниан I при освещаването на храма „Света София“  в Константинопол на 27 декември 537 г.

Юстиниан продължава политиката на предшественика си да се бори срещу ересите.  Намесва се в делата на църквата и организира преследвания и екзекуции на манихеи, еретици и езичници.

Въпреки че вече са изминали повече от 200 години от указа на Константин Велики, с който християнството се обявява за държавна религия, в империята все още има поддръжници на езическите култове. През 529 г. със закон се нарежда покръстването на всички езичници, в случай, че се противят, се отнема имуществото им и се изпращат на заточение. В същата година се закрива и Академията в Атина. Видни граждани, обвинени в практикуване на езически култове, дори биват екзекутирани. По времето на Юстиниан е отменена и консулската длъжност.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Забележителният исторически принос на Юстиниан  не се определя толкова от военните му успехи, а от ролята му за кодифицирането на римските закони. Още в 528 година той  определя комисия, която да състави Кодекс на имперските закони.   Този Кодекс става първата част от „Корпус юрис цивилис“.  Втората част, наречена „Пандекти“,  е сборник от възгледите на видни римски прависти. А третата част — „Институции“, е наръчник  по правни науки. И накрая, законите, прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“, издадена след неговата смърт.

Разбира се, самият Юстиниан не е бил в състояние да изготви лично „Корпус юрис цивилис“. Кодифицирането е извършено от определените от императора  група прависти под ръководството на великия законовед Трибониан.  Освен това издава нареждане в Константинопол и Бейрут  да бъдат открити училища за юристи.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ

Digiqole ad