17 юли–величествен и злокобен ден в българската история

 17 юли–величествен и злокобен ден в българската история

На 17 юли кан Крум стига до стените на Константинопол, Ивайло разгромява десетхилядна византийска армия, а Търновград е превзет от османците на Баязид I

17 юли 813 г. – обсадата на Константинопол от кан Крум 

Monument of Khan Krum in Plovdiv

Кан Крум Страшни е един от големите автори на средновековната регионална история. Той е амбициозен, прозорлив, отличен военен стратег, мъдър държавник, но и жесток към враговете. Такъв е профилът на успешния средновековен владетел, суровите  времена не търпят мекушавост и компромиси, битката е за територии. Голяма държава означава  повече природни ресурси, храна, богатства и благоденствие.

Кан Крум добавя към създадената от предците му държава областта Трансилвания от днешна Румъния, отнема от Византия град Сердика, земите по поречието на Струма и Места,  Месембрия, Тракия. И след успешната битка при Върбишкия проход тръгва към Константинопол, като пътьом завладява важни византийски крепости – Дебелт (край Бургас) , Месембрия, крепостта Версиникия (до село Маломирово край днешно Елхово),  където е съсредоточена голяма ромейска армия.

Превземането на крепостта води до преврат в  Константинопол, Михаил I Рангаве  е свален от престола и на негово място сяда Лъв V Арменец.

След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. И на 17 юли се озовава пред стените на византийската столица.

Крум извършва внушителни езически жертвоприношения, с цел да предизвиква  страх у жителите на града. Нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата и така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия са по-скоро тактически-демонстрация на сила, предупреждение, отколкото сериозни намерения за превземане на града. Целта му е Византия да бъде принудена  да сключи мир с България, с желаните от Крум условия – признаване на новите териториални завоевания.

Кан Крум изпраща вест на Лъв V с предложение за преговори очи в очи. Византийският император приема, но поставя условието преговарящите групи да са малко на брой и да не са въоръжени. Мястото на срещата е на брега на Златния рог, близо до градските стени.

Крум тръгва с трима души, но приближавайки към мястото вижда, че византийският император отсъства. Улавя и тайните знаци, които високопоставените ромеи от преговорната група  подават към скрити в засада войници и разбира, че е попаднал в капан. С помощта на спътниците си  се качва на коня и успява да се измъкне с хитрост.  Другите трима членове на групата са заловени.

Разгневен от подлостта  на ромеите, Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия. Кулминацията на гнева му е превземането на Адрианопол и пленяването на 10 000 византийски войници. След това започва подготовка за нов поход към Константинопол. Привлича към армията си славяни, авари, подготвя  специални обсадни съоръжения („костенурки“, бойни кули, „овни“, огнехвъргачки и др.)

Грандиозният план остава недовършен. На 13 април 814 г. Крум умира, най-вероятно от кръвоизлив и инсулт, след като е вечерял  месо от мечка.  В един византийски разказ, преведен през ХІІІ в., смъртта на Крум се описва като сакрално цареубийство – прабългарски обичай, прилаган, когато владетелят изгуби своята ”божествена оренда” поради някакъв недъг. След неочакваната смърт на хан Крум Константинопол си отдъхва с облекчение.

17 юли 1279 г. – Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядната византийска армия на император Михаил VIII Палеолог.

pametnik ivailovgrad

Ивайло управлява България в периода 1278-1279 година. Постоянните нашествия на татарите довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) се оказва неспособен да защити държавата и поданиците си. Народът започва да се бунтува и Ивайло   оглавява народното недоволство. През лятото на 1277 г. Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда. Успява да разгроми няколко татарски дружини и придобива още по-голяма известност.

В края на годината  се изправя срещу армията на цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а царят убит. Ивайло сяда на трона и управлява в държавата в условия на вътрешни размирици и външни предизвикателства.

Византийският император Михаил VIII Палеолог желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние,  и решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен, когото провъзгласява за цар под името Иван Асен III и го жени за дъщеря си Ирина Палеологина.

Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите, но е принуден да се защитава от татарските ваойски в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца и в Търново плъзва слух, че е загинал. Търновските боляри се възползват и отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска в началото на 1279 г. Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан в Котленския проход. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, но болярите избират за цар деспот Георги I Тертер.

1393 г. – След дълга обсада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска държава Търново.

Българските владетели до цар Иван Александър превръщат България в една от най-големите държави в Европа, което дава основание на западни историци да я наричат империя. При цар Иван Александър победния възход спира заради лоши управленски решения, разделяне на българското царство на три части, подценяването на външните набези на османските завоеватели.

През пролетта и лятото на 1393 г. султан Баязид I  обсажда българската столица Търново.  Османците заплашват жителите с огън и смърт, ако не се предадат доброволно, според Григорий Цамблак.  Отбраната на града се води от Патриарх Евтимий. След тримесечна обсада на 17 юли  градът е завладян след атака на френкхисарската порта на Царевец. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ е превърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица били изгорени и сринати до основи.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ

Digiqole ad