Иконите заемат особено място в православната християнска вяра. Те не са просто изображения. Те са прозорци към духовния свят. Чрез тях вярващите се докосват до Божието присъствие. Иконата не е предмет на поклонение сама по себе си. Поклонението е насочено към личността, изобразена на нея. Повече от темата ни разказват иконописците на ikonopis.bg
Православните християни вярват, че иконите носят благодат. Те напомнят за вечната истина на вярата. Изписани по канонични правила, иконите предават не само образи, но и духовни истини. Всеки детайл има значение. Лицата не са реалистични, а одухотворени. Светлината идва не отвън, а отвътре – знак за божествената природа.
Иконописта се смята за служение. Иконописецът не е просто художник. Той се моли, пости и следва строги правила. Един от най-известните примери е иконата на Христос Пантократор в манастира „Св. Екатерина“ в Синай. Това изображение е сред най-древните запазени икони и свидетелства за непроменимостта на канона.
За православните вярващи иконите не са идоли. Във всяка църква и дом има икони, пред които хората се молят. Те служат като посредници между земното и небесното. Много вярващи свидетелстват за чудеса, станали след молитва пред икона.
Един от най-почитаните образи е този на Богородица. Иконата „Троеручица“ от Хилендарския манастир е особено известна. Според преданието, третата ръка на иконата се явила чудодейно. Свети Йоан Дамаскин бил невинно обвинен и осакатен. Той се помолил пред иконата, и ръката му оздравяла. В благодарност, той прикрепил сребърна ръка към образа.
Друг пример е иконата на свети Николай Чудотворец. Много моряци я носят със себе си. Те вярват, че тя ги закриля в бурите. В Русия, иконата на свети Серафим Саровски е символ на утеха и милост. Тя присъства в много православни домове.
Иконите не се използват само в молитва. Те участват в празнични шествия, литургии и тайнства. Например, по време на Великия пост в неделята на Православието, вярващите изнасят икони и прославят тяхното значение. Това е възпоменание на победата над иконоборството през IX век.
Иконоборството е период, в който иконите били забранявани. Смятани за идолопоклонство, много от тях били унищожени. След възстановяването на иконопочитанието, Църквата затвърди тяхното значение. Оттогава до днес, иконите са неразделна част от православния живот.
Изработката на икона изисква дълбоко познание. Използват се естествени материали – дърво, яйчна темпера, златен варак. Няма място за случайности. Цветовете също имат символика. Златото символизира Божията слава. Синият цвят е знак за небето, а червеният – за мъченичеството.
Всеки православен християнин може да има домашен иконостас. Това е кът за молитва. В него обикновено има икони на Исус Христос, Света Богородица и покровителя на семейството. Много хора палят кандило пред иконите – светлина в чест на Божието присъствие.
Иконите възпитават в духовност. Те помагат на човека да се съсредоточи, да се успокои, да се моли. Те съчетават изкуство и вяра, видимо и невидимо. Чрез тях православието пази традицията и връзката с Бога жива.
Независимо от времето и мястото, иконите продължават да говорят. Те не остаряват. В тях живее духът на вярата. Затова са свети. Затова са почитани.
