А кой е спонсорът?

 А кой е спонсорът?

Предлагаме ви анализа на Павел Карназицки, публикуван в украинския информационен сайт /http://thekievtimes.ua/ , както и изразено мнение по нея. Статията онагледява истинския дебат в украинското общество, откроява щрихите на общи за бившите социалистически държави проблеми. 

…………………..

Мирното съглашение в Минск ни дава шанс да започнем да строим нова страна, в която да няма разделяне на свои и чужди повече. Няма време за разсейване, а за събиране на камъни. Действащата в момента власт не заслужава да остане, защото нейните методи ще продължават да провокират само военни конфликти. Необходими са избори и смяна на правителството. „Разделяй и владей” е доктрината на враговете на Украйна. Патриотично настроените хора са длъжни да подпомогнат създаването на нов политически елит.

Националистическата идея показа своята несъстоятелност още през 20. век. В цивилизованите страни на тяхно място се появи гражданския патриотизъм. СССР се създаде като многонационална държава и опитите върху неговите отломки да бъдат създадени националистически империи са обречени на провал.

Украинската държава има своите държавни символи: герб, химн и флаг, но досега никой не е дал работеща идея за по-дълъг суверинитет на страната. Тя се опитва да превъзмогне външната зависимост от една сила, но има вероятност да мине под зависимостта на друга. Засега и националният капитал не работи в полза на страната, а се изнася в офшорни зони, за да се строи инфраструктура навсякъде, но не и у дома. А добрият стопанин трябва първо да построи собствения си дом, а след това да търси признание от съседите си. Иначе е обречен през цялото време да бъде гост някъде.

В страната се води борба, но не за Украйна, а за изборът- против кого да се коалираме. Политиците ни внушават, че чуждите народи са ни опонент, но тъй като всяка власт има опоненти, излиза, че вече всички сме чужденци.

Въпреки Майдана и лустрацията, процесите се повтарят. И колкото е по-слаба украинската държава, толкова по-лесно външните й врагове ще я поставят на колене. Но на съвременните колониални империи вече не им се налага да укрепват позиции задължително чрез военно присъствие, глобализацията също е вид външна експанзия, но икономическа.Издигайки на власт свои протежета-политици, получават достъп до всички ресурси на колонията, сами определят на каква цена да получат този ресурс от окупираните територииИ този успех се постига не с пушки, а с вътрешни агенти.

В пакета от закони, приет на 16.01. 2014 г., наречени от независими експерти „диктаторски”, има и един любопитен закон за статута на чуждите агенти. Ако този закон влезе в действие, ще  стане ясно, че повечето от така наречените „независими“ медии и неправителствени организации, всъщност не зависят от украинския данъкоплатец, а от друг, задграничен благодетел.

В този закон статусът на чужди агенти се определя като източник на безвъзмездни средства.

Но по каква причина чуждестранни спонсори дават пари на Украйна?

Чие мнение транслират в обществото независимите от украинските граждани социални движения, които се ползват от чуждестранни инвестиции?

Има много интересни фондации, които са привлекли към себе си украински активисти, в това число и отпуснатите от Конгреса на САЩ пари за украински неправителствени организации. Така в един прекрасен момент Украйна ще бъде подчинена почти напълно на интересите на САЩ.

Нищо не е безплатно, както и формирането на общественото мнение, това е очевидно: някой поръчва какво да бъде внушавано на обществото.

Но ако тези, които се хранят с чужди пари, получат статут на чужд агент, всичко ще си дойде на мястото. Ще им бъде трудно да убедят сънародниците си в безкористната си любов към отвъдморските свободи. Най-малко ще е ясно кой стои зад платената пропаганда за разрастване на войната.

Обществото ни  е длъжно, без външна подсказка, само да се ориентира откъде идва голямата опасност. Достатъчно  е да потърсите източниците на финансиране на различните неправителствени организации, да видите кой е в тях, и ще ви стане ясно, че с такива патриоти, разчитащи на чуждестранна помощ за себе си, Украйна няма шанс”. Автор: Павел Карназицки

Коментар на Alex Green/потребител/: Блажен е вярващият, че изначално обречен на провал проект, може да се коригира и даже да се построи нещо ново. „Действащата в момента власт не заслужава да остане, защото нейните методи ще продължават да провокират само военни конфликти. Необходими са избори и смяна на правителството..”

Спор няма, разумна идея, но кой ще плати за смяна на властта? Няма ли пари – няма и Майдан.  Авторът сам подчертава, че няма нищо безплатно, а формирането на обществото мнение става по поръчка на някого. Никакъв Минск не може да помогне  на тези, на които на генетично ниво е  заложено да търсят всички източници на своите беди в когото им е угодно, докато стигнат мъглявината на Андромеда…Но никога няма да я потърсят в себе си.”

………………………

Дебатът в украинските форуми се различава съществено от дебата „про” и „анти” в българското интернет пространство. На преобладаващата част от украинците са чужди крайните и емоционални позиции,  а българското виртуално общество още не е съзряло за подобно ниво на дебат, поради което бяхме  решили да изоставим тази тема за известно време.

Връщаме се към нея, провокирани от отвореното писмо на „Протестна мрежа”, и развихрилия се дебат за американските фондации и НПО-та, чрез които протестърите са постигнали  много добър стандарт на живот. Подобен дебат – инвазията на американски фондации в редица страни,  се води в Полша и в други бивши социалистически страни. Води се и в размирна Украйна. И навсякъде се натъкнахме на масово опасение, че светът е застрашен от нов диктат и зависимост.

Между редовете.com

Digiqole ad