Не „македонската писменост”, а шопската салата за Гинес трябваше да ни разтревожи
- Любопитно Новини
Между редовете- 0
- 4 minutes read
24 май. Кремъл. Руският президент Владимир Путин връчи награда на фондация „За единство на православните народи“ на македонския президент Георге Иванов. И каза: „Сегодня и в России торжественный день – День славянской письменности, а письменность пришла к нам как раз с македонской земли. Прежде всего хочу поздравить Вас с этой наградой”.
България настръхна. Някои коментатори смятат, че Путин не е съзнавал какво напрежение ще предизвикат думите му, други го обвиняват в невежество. Трети искат извинение. Четвърти се радват от страданията на българските русофили и се молят Путин да дава още поводи за подобни страдания.
Беше задействана и любимата опорна точка на определена кохорта български глобалисти-евратлантици – Путин искал да разбие ЕС с това си изказване. И няма никакво значение, че Македония не е член на ЕС и едва ли ще бъде приета скоро.
А и хронологията на македоно-руските отношения показва, че горецитираният казус е жокер за политически флирт, който умишлено или случайно е за сметка на достойнството и националното самочувствие на трета страна. Зад флирта има разписани цели, несъвместими с историческата обективност и коректност.
Предистория на флирта на Русия с Македония
Жаждата за икономическо и финансово господство на големите държави доведе до обостряне на отношенията и чувствата между редица народи. И се случва в условията на глобален поход към миксиране в единна културологична норма на национални традиции и култури. Но вместо да се обединяват, народите стават все по-враждебни помежду си.
Намесата в страни от ислямския свят и вътрешните дела на суверенни държави доведе до смяна на законно избрани правителства. Свалянето на президента Янукович, последвалите кървави сблъсъци между руснаци и украинци, анексията на Крим са само страници от книгата на икономическите стълкновения, маскирани все по-неуспешно зад някакви хуманни принципи и ценности.
Последваха икономически санкции към Москва от страна на САЩ и ЕС. Успоредно с тях вървят перманентни опити за изтласкване на Русия от европейския пазар за природни горива.
Русия се опитва да защити собствените си интереси като насочи приоритетно вниманието си към страни извън ЕС.
Такава е Македония. Македония е важна за Москва по същите причини, поради които и България бе приета в ЕС: изостаналите в индустриален аспект държави са примамлив пазар за свръхпроизводството на икономическите империи.
Ние вече сме заета пазарна ниша, но по отношения на Македония за Москва има все още надежди да стъпи по-изразително на техния пазар. Има и разработени стратегии за засилване на икономическото сътрудничество.
Нищо осъдително до тук.
Проблемът е, че изкуствено създадената, по директиви на Коминтерна и на съветска Москва държава Македония, периодично дава поводи за тревоги на Балканите. Най-вече с агресивните си опити да създаде със задна дата собствена многовековна история, включващи и почти пладнешки обир на българската история откъм факти и исторически личности.
Историческата истина стана жертвен агнец на икономическите интереси
ЕС не реагира на историческата вандалщина на Македония. Тя им е важна като бъдещ потребител на изобилието от западни стоки.
Москва също не реагира, тъй като и тя преследва същите цели, и няма интерес да заема обективна позиция по исторически конфликти, които биха заплашили икономическите й планове.
През 2015 година Владимир Путин казва, че българите са дали писменост на Русия, но Русия ни е освободила от османското владичество. На 24 май 2017 година не обелва нито дума за заслугите на България. Забравя, че Русия дължи своята писменост преди всичко на мъдростта на княз Борис Първи. Без неговото меценатство глаголицата на Кирил и Методий едва ли щеше да придобие кирилически алфавит и да отиде по-далеч от пределите на Великоморавия. Не македонски цар, а княз Борис Първи кани и посреща учениците на Кирил и Методий в Плиска, след което ги изпраща в различни краища да разпространяват азбуката, да подготвят други учители по славянско слово.
Според мнения в мрежата, въобще не може да се говори за обида. Словосъчетанието „как раз” в изказването на Путин от разговорен руски се превежда „като път”. И наистина, разпространяването на писмеността към Русия тръгва от днешните македонски земи, но все пак Охрид е влизал в рамките на българското царство по времето на княз Борис Първи и доста след него.
Коментираме днес, а проспахме „шопската салата”
Но има и един друг факт отпреди месеци, който българското общество подмина без внимание. Ако на него бе реагирано адекватно, може би нямаше да го има и проблемното изказване на Путин в Москва.
Става въпрос за македонския рекорд за най-голяма шопска салата. Готвачи от Охрид подобриха предишния български рекорд, и в начинанието си бяха подпомагани от руски експертен екип.
Идеен подбудител и организатор на проекта бе руска компания и институции. В приготвянето на салатата участваха и руски готвачи от Москва. И преди, и при установяването на рекорда, македонците и руснаците не казаха нито веднъж за националните и световни медии, че шопската салата е традиционно българско ястие. Напротив – македонците натъртваха, че салатата е типично балканско ястие. Руснаците пък казаха, че при посещенията си в Охрид били впечатлени от кулинарното бижу в техните ресторанти – въпросната шопска салата, и предложили на охридчани да участват с нея за световен рекорд.
Македонците имат собствени кулинарни шедьоври, можеха да кандидатстват за Гинес със свое или сръбско ястие, но избраха далеч по –трудната (заради количеството си) шопска салата. И не само че скриха от представителите на Гинес, че става въпрос за български специалитет, но използваха същата салата, по признание на руски туроператори, за засилване на интереса на руските туристи към Македония.
На пресконференция още през миналата година беше казано, че руската национална телевизия ще излъчва рекламни клипчета за историческите и културни забележителности на Македония, а шопската салата ще бъде своеобразен акцент в тази кампания.
Та точно тази салата трябваше да просветне в съзнанието на българските общественици и политици като червена лампичка: флиртът на Русия с Македония задълбава и може да се изрази и в други прояви, които да наранят националното ни достойнство. Но не се случи. Новината мина през медиите и Фейсбук като лятна мъгла, без да задейства съпротивителните сили и отзвук.
Резултатът от собствената ни слепота го видяхме. На 24 май България се оказа третата страна в любовен триъгълник, която последна разбира за „прелюбодеянието”, а сега се чуди какво да прави с „рогата” си.
Между редовете.сом
