Подбуждането към омраза като политически инструмент

Спектър на омразата. Най-обичам да мразим.

Ловецът на глави Динко намери последователи. Нови български херои се качиха на АТВ-тата и се отправиха да охраняват границата. И се снимат, и се хвалят из интернет. Освен, че е знак за подронената държавност, т.нар. граждански арест отприщва разнопосочни чувства, но най-много злоба. Браво момчета, бийте бежанците, пишат гордите българи.

Както се казва, най-обичам да мразим.

У българите се е натрупал много гняв, който си търси бряг. Търси си врагове. Бежанците са много подходящи.

Търсят се виновници за живота ни, който не харесваме.

Соросоидите. Америка. Европейският съюз. Турското робство и турците тогава и сега. Циганите. Русия и петата ѝ колона.

Елитът, политически и икономически, насърчава мразенето. Всеки спектър от омразата е покрит политически и лидерите периодически подгряват публиката. Да не забравя да мрази. Това осигурява гласове, а гласовете осигуряват места в парламента. Дават власт.

Писал съм го много пъти. България не е заплашена от нищо, освен от този точно елит.

Комунистите дойдоха на власт преди 70 години, насаждайки у хората постоянен страх от врагове, поощрявайки мразенето, внушавайки, че целта на останалия свят е да навреди на България, да я смачка, да я подчини.

Създаде се култура на страх, на разделяне на хората по различни признаци, комунистически превод на древното „Разделяй и владей“.

Сегашните неокомунисти правят същото като предшествениците си.

Хората биват насъсквани, подтиквани към ненавист към измислени плашила, само и само да не се замислят, че номенклатурата е тази, която съсипва и страната, и живота с нечовешката си алчност.

Тези хора са враговете на България.

А ние се мразим.

Георги Даскалов /публикация във Фейсбук/

Заглавието е на Между редовете.сом

Tags: ловецът на глави омраза