Сънувах те, дядо…

По-миналата вечер те сънувах, дядо.

Вечерта, след рождението на Апостола и две вечери преди онази, в която преди 14 години ти пое към Другия свят.

Вървяхме с теб, както ти обичаше – под ръка, из мрачен, остарял град с изорани улици, чиито бордюри стърчаха с половин метър над самия път. Влязохме в схупена, олющена и невзрачна сграда, но вътре новият ти дом беше просторен, светъл и уютен. Напомни ми за самия теб – външно винаги облечен скромно, дори нелепо неугледно, но отвътре винаги тъй благ и топъл. Посрещна ни жена около 40-те. От онези жени, чиято красота средната възраст не съсипва, а излъсква – руса, едрогърда, добре сложена и лъчезарна. Тя ме поздрави, след което отиде при теб и те прегърна.

Погледнах в очите ти и видях, че си щастлив. Разбрах, че това е твоята Муза. Може би беше онази италианска Лаура, за която ми разказваше – твоята любов, трагична, заради невъзможността си да преодолее Желязната завеса, но може би точно заради това останала чиста и истинска.

Събудих се и ми беше хубаво. Това вече рядко ми се случва, но онази сутрин беше друго. Казват, че тези от вас, които сте вече в Другия свят, ни посещавате в сънищата ни. А в моя сън аз бях твой гостенин. Благодаря ти, че ме покани. Видях, макар твоят дух да не може никога да почива – дори Там, все пак си намерил мир в Отвъдното.

Димитър Стоянов, внук на Радой Ралин

(публикация във Фейсбук)