Европейските лидери са безпомощни пред радикалния ислям

 Европейските лидери са безпомощни пред радикалния ислям

„Европейските лидери били дълбоко разтърсени от атентата в Манчестър. Декларации, декларации, декларации, сякаш това, което се случва в Европа, няма никаква връзка с политиката, която самите те провеждат. Оставали с Великобритания в борбата срещу тероризма. Коя точно борба?“

Този атентат в Манчестър хич да не ви притеснява. Ако още не сте свикнали с мюсюлманския терор, ще свикнете. Това е цената на културното обогатяване – с каквото се обогатяваме, с това ще си живеем впоследствие.

Допреди няколко години ислямът не ме вълнуваше, както не ме вълнуват и много неща, които нямат никаква връзка с мен.

Ислямът ме развълнува за първи път преди десетина година, когато двама български шофьори бяха отвлечени от мюсюлманска терористична групировка и обезглавени. Една вечер четях новините, прочетох тази новина, изгледах видео, в което главорези четяха някаква идиотия зад осъдените ни на смърт сънародници. В тази вечер свързах исляма със смъртта – ей така, инстинктивно. Бях сама, потресох се до дъното на душата си, в следващите дни това видео не излезе от главата ми.

Оттогава ислямът често потврждава връзката си със смъртта. В Укипедия има статистика на атентатите по света – всички са свързани с исляма. Без изключение. Всекидневно в Европа мюсюлмани извършват престъпления срещу другомислещите хора, но за това не се говори, за да не се създават ислямофобски настроения. Периодично обаче престъпленията са толкова големи, жертвите на мюслманите са толкова много, че политици, служби и медии не успяват да ги прикрият.

Към момента не се сещам за по-човеконенавистна житейска философия/религия от исляма. Отхвърляне на част от хората – жените, инакомислещите, позволяване на убийствата в името на някаква фикция, отхвърляне на човешкото тяло, чрез изрязването на части от него и забулването му, омраза към източника на живота – любовта към другия пол, към секса. Тази „религия“ създава зомбита, болни хора – наистина психически болни хора. Забраната на всичко хубаво и човешко в живота до какво да доведе, освен до агресия, озлобление и омраза към всичко и всички? До бомби, до камиони, до автомати, до смърт, смърт, смърт.

Та ислямът не е религия на мира. Религия на смъртта е. Който твърди друго, има за цел да използва исляма за други цели.

Скриване на човешката личност от света под бурки. Изрязване на половите органи и осакатяване на хората. Обезглавяване. Изгаряне на живи хора. Превръщане на деца в живи бомби. Смърт, смърт, смърт във всички възможни варианти.

Нито един от приятелите ми мюсюлмани нито веднъж не заклейми нито един тетористичен акт. Не се сещам за такъв случай. Дори да не са съгласни, си мълчат. А може би са съгласни. А може и да смятат, че това е пътят и радикалните просто реализират божията воля. Това не знам. Знам, че нито веднъж не съм защитила българин, който е престъпил закона в България или чужбина. А те си мълчат.

….

Погледах новините. Европейските лидери били дълбоко разтърсени от атентата в Манчестър. Декларации, декларации, декларации, сякаш това, което се случва в Европа, няма никаква връзка с политиката, която самите те провеждат. Оставали с Великобритания в борбата срещу тероризма. Коя точно борба?

Журналисти патетично говорят за силата на английския народ, който отново щял да продължи живота си без да се поддаде на страха – защото нали това било целта, да не се поддава на страха. А че страхът е напълно основателен, че умират деца – подробности.

Литургия за почитане на жертвите била извършена. На нея свещеници и хора се молили да простят на убиеца. И не само това – интервюираните хора изразили мнение, че социалните помощи за „бежанците“ не трябвало да бъдат спирани, за да не се озлобяват още.

На петата минута изпитах същото усещане, каквото изпитах на първото си клинично упражнение по психиатрия при влизането в онази мрачна държавна болница с разбити плочки и решетки на прозорците, пълна с изгубени души. И ми се прииска да избягам някъде, където все още са останали нормални хора, защото Европа явно вече не е такова място.

Мая Живкова

(публикации в социалната мрежа)

Digiqole ad