Пророкът вдъхновител на арабската инвазия

 Пророкът вдъхновител на арабската инвазия

На 10 август 610 г. Мохамед започва да получава Корана от Аллах и това бележи нова ера в разпространението и утвърждаването на исляма. Арабското преселение към Европа днес сякаш повтаря  историята отпреди 13 века, когато вдъхновените от Мохамед  арабски племена се обединяват и завладяват огромни територии на три континента, като навсякъде  установяват ислямската вяра, традиции и правила.

Животът на самия Мохамед дава основание на много изследователи да твърдят, че ислямът е политическо-авторитарна и завоевателна доктрина,  която експлоатира религиозните чувства на мюсюлманите.

НАЧАЛОТО

Мохамед (Мухаммад ибн Абд Аллах) е роден през 570 или 571 г. в гр. Мека в Хиджаз, днешна Саудитска Арабия. Бащата умира преди раждането му, а едва 6-годишен губи и майка си.  Грижите по неговото отглеждане поема дядо му, но след две години  умира и той бъдещият пророк остава под закрилата на чичо си. На 12 години започва да пътува с него по търговия до Сирия. Близо до Басра минават покрай обиталището на християнски отшелник на име Бахира, който пожелава да се срещне с керванджиите. Казва им, че с тях пътува бъдещ пророк.  Но малкия Мохамед е още далеч от мисията си на такъв.

През 595 г. Мохамед се връща в Мека и става пастир, а по-късно и керванджия на богатата вдовица Хадиджа (40години). Тя е толкова впечатлена от 25-годишния младеж,  че предлага  да му стане жена. От нея Мохамед  има четири дъщери и двама внуци.

Около 610 г. , вече 40-годишен, Мохамед започва да се уединява за пост и молитви в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на Рамадан. Една нощ е посетен от архангел Габриел (Джибрил), който му заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Мохамед се връща при Хадиджа, разказва й преживяното и тя го признава за пророк.

В продължение на години Джибрил разкрива на Мохамед Божието слово – съдържанието на Корана.  Но Мохамед започва да проповядва първо пред близки и приятели и много по-късно пред непознати хора, като печели все повече привърженици. Властите в Мека започват да го смятат за опасен и той се преселва в град Ясриб – Медина.

Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва и мюсюлманското летоброене.

В Медина Мохамед придобива огромно влияние и става абсолютен религиозен властелин,  утвърждава се и като политически лидер.  През следващите няколко години се водят редица битки между племената на Медина и Мека. Войната завършва през 630 г. в полза на Медина и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател.

АРАБСКИ НАШЕСТВИЯ СЛЕД СМЪРТТА НА МОХАМЕД

Към датата на смъртта си (понеделник, 8 юни 632 г.) Мохамед управлява цяла Южна Арабия. Преди това местните племена са разединени, воюват помежду си и не могат да се обединят срещу кралските армии, установили се в земеделските райони на север. Но вдъхновени от Мохамед  успяват да се превърнат в мощна единна сила и завладеят цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. Към 711 г. арабските армии вече са прегазили  и Северна Африка, стигат до Атлантическия океан, преминават Гибралтар и завладяват кралство Испания. И навред, където стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра.

 След  716 г. арабите нападат и Константинопол по суша и море, с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба.   В продължение на една година градът е държан в обсада, а през лятото на 718 г. нова войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение с българите, предвождани от хан  Тервел,  арабите са принудени да отстъпят и пътят им към Европа е пресечен.

Следва  битката за Тур във Франция през 732 г., но франките също успяват да ги отблъснат.  Смята се, че тези две победи спират арабите от проникване и завладяване на вътрешността на Европа.

 КРИТИКИ КЪМ МОХАМЕД

Някои от изследователите на Мохамед се съмняват в достоверността на твърденията му, че е пророк на Аллах, изхождайки от неговия спорен морал. Критики се появяват още през VII век сред немюсюлманските араби, заради проповядването на монотеизъм. А в средновековния  християнски свят той често смятан за еретик, и/или обладан от демони.

Наричан  е още лъжепророк, сарацински принц или божество, библейския звяр, разколник от християнството, сатанинско създание и Антихриста.

Паоло Алваро го обявява за Антихриста, в  Дантевия „Ад” Мохамед е в Осмия кръг на ада с изкормени вътрешности.

Андалусийски ръкопис с неизвестна дата, разказва как Мохамед (наречен Озим от Хашим) е подмамен от Сатаната да промени оригиналното чисто божествено откровение.

Тома Аквински също е силно критичен към характера и етиката на Мохамед и твърди,  че учението му съответства на неговия неморален начин на живот.

Съвременни критици и сомалийско-холандската феминистка и писателка Аян Хирси Али наричат Мохамед  „тиранин“и „перверзник“.  Лидерът на Холандската партия на свободата Герт Вилдерс  го нарича  „масов убиец и педофил“.

Мохамед често е критикуван и за отношението му към еврейските племена. Пример за това е масово избиване на евреите от Бану Курайза, племе от Медина. Те били обвинени в предателски споразумения с враговете.  Мохамед нарежда обезглавяването на около 600 – 700 души, а според други твърдения на  800 – 900 човека.

ЖЕНИТЕ НА МОХАМЕД . БРАК С ДЕТЕ И ПЪРВА БРАТОВЧЕДКА

Една от най-популярните исторически критики към Мохамед от християнския Запад са неговите многобройни бракове. Той е моногамен само в първия си брак. След смъртта на Хадиджа браковете му стигат впечатляващата цифра 13, без да се броят сексуалните рабини и наложници.

Според други изследователи той е имал по-продължителен или по-кратък брак с 19 жени.  Отказва да се придържа към правилото да има само четири жени,  каквото правило налага на останалите мъже. Даже инициира промени в Корана, които (като на пророк)  му позволяват да има повече съпруги.

След Хадиджа Мохамед се жени за Савда бинт Замаа. Тя е най-възрастната от всички жени, за  които се е женил. Направил го е по времето, когато все още не е популярен, и смятал да се разведе, когато престане да го привлича.

Третата му съпруга  е 6-годишната Аиша, дъщеря на най-добрият му приятел. Той я предпочита пред сестра й, която вече е девойка,  и тя остава докрай неговата най-любима съпруга. В традиционните ислямски източници се говори, че била на 9 години,  а връзката е консумирана щом момичето навлиза в пубертета.

Педофилският аспект на тази връзка институционализира/легализира подобни бракове в исляма.

Съпруга №4 отново е дъщеря на сподвижник на Мохамед и пазител на авторския текст на Корана, който много се различава от днешния вариант.

Следващата съпруга, Зайнаб бинт Кузайма, е вдовица от средната класа, наричана „Майка на бедните”. Умира през октомври 627година.

Хинд  бинт Аби Умайя е вдовица и майка на четири деца преди да стане съпруга на Мохамед.

Зайнаб бинт Яхш била жена на осиновен син на Мохамед и биологична  братовчедка на Пророка. Зайд се принудил да се разведе, когато забелязал, че Мохамед е увлечен по жена му. За да узакони женитбата си с нея, Мохамед обявява нови аяти, че осиновеният син не се брои за истински син, така че Зайнаб не му е снаха.

Раяна Бинт Зайд Ибн Амр била съпруга на един от 600-900-те Курайза еврейски мъже, обезглавени по заповед на Мохамед. Харесал Раяна за себе си, но тя отказала да се омъжи за него и той я задържал като наложница.

Джууейраийа бинт Ал-Харит била дъщеря на арабски водач от друго племе. Когато Мохамед напада с войниците си племето, я взема в плен. Нямал навик да се жени за плреннички, но я направил своя съпруга по препоръка на Аиша.

Дъщерята на водача на Мека, който водил защита на града от Мохамед, също става съпруга на Мохамед. Смята се, че този брак е политически, с оглед враждата между Мека и Медина.

Сафиа бинт Хуйай била дъщеря на еврейски водач, чието племе Мохамед победил. Той се оженил за нея, след като наблюдавал убийството на съпруга й и нейните роднини.

Съпруга №12 носи странното име Маймуна- вдовица от средната класа, която сама предложила брак на пророка.

Мария бинт Шамуун ал-Куптийа е една от няколкото робини, които губернаторът на Египет праща като подарък на Мохамед. Тя била единствено сексуална заложница и няма брак с Мохамед.

Мулайка бинт Кааб произхожда от семейство от Мека, което устоява на мюсюлманската инвазия.  Когато тя разбрала, че Мохамед е убил баща й, настояла за развод и получила такъв. Починала няколко седмици след това.

Фатима е жената, която дала поводи на Мохамед да ревнува. Той се развел с нея само след няколко седмици след брака, „защото тя се заглеждала по мъжете в двора на джамията“. Фатима трябвало да събира до края на живота си  животинска тор и надживяла всичките вдовици на пророка.

Десет от съпругите на Мохамед са починали в годината на неговата смърт.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ

Digiqole ad

Между редовете

https://mejdu-redovete.com

Related post