Руските хакерски атаки-новият хит в схемата за печелене на избори

 Руските хакерски атаки-новият хит в схемата за печелене на избори

Хакерският взлом в навечерието на втория тур на президентските избори е най-хубавият подарък, който Макрон можеше да си пожелае. Ще бъде избран за президент благодарение на руската хакерска следа,  с която отне и  теоретичните шансове за победа на подкрепяната от Москва Марин льо Пен.

В навечерието на 7 май WikiLeaks заяви, че в изтеклите и публикувани в социалните мрежи документи от пощата на щаба на Макрон, девет пъти се споменава името на служител на компания „Еврика”. „Еврика” е руска IT компания и нейни клиенти са Министерството на външните работи, Министерството на икономическото развитие, Министерство на здравеопазването, митниците, Централна банка на Русия и други институции.

Скандалът идва в най-удобното за Макрон, и в най-неподходящото време за льо Пен. Французите не разполагат с технологично време да се запознаят с публикуваните вчера документи, а льо Пен да се възползва от тях в предизборната си кампания. И днес французите отиват към секциите с емоцията за външна заплаха, чийто проводник се явява Марин льо Пен и крайните националисти.

Набиващата се на очи руска хакерска нишка, както и мълчанието на Москва по случая, повдигат въпроси, припомнят предходни факти за

Руската следа във френската предизборна кампания.

Още след победата на Доналд Тръмп Москва беше упрекната, че стои зад проникваването в мейлите на Хилъри Клинтън и Демократическата партия. Москва отговори със закъснение, че няма нищо общо с атаките и победата на Тръмп, но вече звучеше като оправдание. Това даде основание и на френски експерти да заговорят още през миналата година, че Русия може да се опита да предопредели президентските избори и във Франция, посредством подобни кибер атаки.

През март 2017 година настоящият френски президент Оланд в интервю за Франс прес каза, че ще направи всичко, за да осуети победата на крайно десния Национален фронт на Марин льо Пен, защото „тя веднага ще започне процедура за излизане от Еврозоната и дори от ЕС…“ Какво е имал предвид под „всичко” е въпрос, на който сега не може да бъде даден точен отговор. Но в контекста на последвалите събития може да се изведат няколко предположения.

На първи тур (23 април) в президентската надпревара разликата между Макрон и Марин льо Пен бе около два процента. Веднага се появиха прогнози, че льо Пен може да победи на втория тур, вървяха изчисления какви гласове още може да привлече. И тогава, два дни след изборите, се появи информация, че сайтът на щаба на Еманюел Макрон е бил обект на хакерски атаки от декември миналата година. Макрон направи категоричен намек, че зад атаката стои Русия. Малко след това информацията бе потвърдена частично от „Транд Майкро“ –японска фирма, специализирана в антивирусна защита.

Японците споменаха за 160 опита за електронен шпионаж на сътрудници от щаба му, но без сериозни последствия от атаките. Излязоха с предположение, че атаките са дело на анонимни хакери или на Pawn Storm – хакерската група, за която някои западни издания твърдят, че е руска. Но отказаха да потвърдят с категоричност лансираните от Макрон подозрения за руска намеса.

Изречението за липса на доказателства увисна във въздуха, а Макрон извлече максималните дивиденти от „руската хакерска следа”. Основните му опоненти призоваха избирателите си да подкрепят неговата кандидатура. И по прогнозни резултати Макрон успя да утрои подкрепата за себе си от първия тур.

В навечерието на втория тур избухна новата руска хакерска мина и лиши льо Пен дори от теоретични възможности за победа.

На кого помагаха руснаците, се пита в задачата?

Вероятно Макрон щеше да спечели изборите и без хакерския сюжет, тъй като французите са силно раздвоени в отношението си към крайните националисти. От една страна Франция мечтае да си върне независимостта от Брюксел, да се превърне в силен солов играч, но излизането от Еврозоната и ЕС, както обещава льо Пен, ще изправи французите пред редица трудности, които те все още не са готови да изминат. Макрон предлага по-мек вариант за ограничаване диктата на Брюксел и това му гарантираше победата. Но без „руската следа”щеше да трепери до последно. Сега вече може да диша спокойно, даже да почерпи предварително. Което от своя страна ще подтикне и други европейски лидери да си осигурят подобна лесна победа на избори, ползвайки услугите отново на руските имейло-разбивачи.

Какво печели и губи Москва от приписваните й хакерски атаки?

Руските хакери са най-добрите хакери на света, така пишат западните медии, но явно не са толкова добри, след като в случая „Макрон” оставят такава дебела диря след себе си. При това, водеща директно към офисите на Кремъл.

Но Москва мълчи. Нито опровергава, нито потвърждава станалите вече традиционни обвинения за кибер шпионаж. За такъв се заговори усилено още по време на американската предизборна кампания. Москва се разграничи от обвиненията едва след избирането на Тръмп. Но тогава вече звучеше като оправдание. Последваха и други със същата насоченост. Дмитрий Песков само веднъж заяви, че Русия никога не се е месила във вътрешните избори на която и да е държава, и никога повече Москва не взе отношение по този род обвинения.

Възможни обяснения

Москва не опроверга в реално време вменяваните й хакерски атаки към електронната поща на Хилъри Клинтън, което може да означава, че не са вярвали в победата на Тръмп. Вероятно са смятали, че ще поставят Клинтън в нелепата ситуация да обяснява как е спечелила с руска хакерска помощ. Или поне да я принудят да се извини.

Случаят „Макрон” е класически пример за режисура на читалищна пиеска и не може да предизвика друго освен усмивки.

Подчертаването на руската връзка навежда и на друго заключение: Москва може да няма нищо общо с хаковете, но сякаш държи да бъде разпозната като кибер терорист. И следва да помислим какви са ползите за Русия от подобни скандали?

Ползи на пръв поглед няма, освен ако не целят продължаване на санкциите, и дават поводи това да се случи.

Хакерството като спорт и занаят

Хакерите са организирани в групи, често извършват скъпо платени атаки, но преобладават случаите на самостоятелни действия; най-вече с цел демонстрация на интелектуално превъзходство. Удоволствието от хакнати пощи, сървъри, пароли и придобитите чужда тайни, дори да не носят полза на хакера, е като при победа на олимпийски игри.

Другата важна подробност е, че политици и медии само насочват хакерите към една или друга мишена, като обявяват предварително предстоящ хакерски натиск, какъвто беше случая във Франция. В историята на хакерството тези случаи сякаш преобладават – цел на хакерите стават с предимство онези институции и личности, попаднали на първите страници в медиите по други обстоятелства. И когато в средата на 2016-та французите заговориха за предстояща „президентска” хакер агресия, това прозвуча и като покана за действие. А според някои тълкувания, и като скрита обява: ”Търсят се руски хакери да ни свършат една работа, че льо Пен много дръпна нагоре…”

Междувременно, Германия също заговори, че очаква руско хакерско вмешателство и на изборите в Германия.

Между редовете.сом

Digiqole ad