Училището бълва функционално неграмотни хора

Чета сравнително безстрастно (в дупка между две матури на щерката) цялата идиотия, която съпровожда образованието. Говоря си с нея, много говорим и съм бясна.

Децата ни растат в космополитен свят. Неизбежно ще става все по-космополитен. Учат езици и се опитват да надскочат границите на националностите, да бъдат граждани на света.

И когато трябва да ги подготвим за това, като ги научим как мислят другите хора – а това става чрез литературата и изкуството – ние ги затваряме в малката си къщичка отново и отново. Детайлно изучаване на „Под игото“, но нито дума за Байрон. Западноевропейската литература е свряна в един срок, а американска изобщо няма. Да не говорим за литератури на други държави.

Музиката и изобразителното изкуство са смешни часове, в които някои грачат, а други си бъркат в носа, защото ходят на уроци по музика и училището не ги надгражда. Не се учи история на изкуството, а се драскат картинки, сякаш ровим в кофите за някой изпаднал Леонардо, който само чака да дойде втория час и да извади боичките.

Точните науки са лишени от каквато и да било идея за практичност. Зубрят формули по химия, но не знаят какво ще стане, ако смесят лимонтозу и хлебна сода.

И географията е велика – находищата на полезни изкопаеми не са осъвременявани от 20 години. Но ги учат.

Това не е училище. Това е отбиване на номер. И оттам излизат функционално неграмотни хора. Не всички, защото все пак има и загрижени родители, а и децата сами усещат, че в училище нищо не е наред.

Обаче знаете ли колко е трудно през цялото време хем да отбиваш номера в даскалото, за да изкараш някаква диплома (иначе няма да те приемат където искаш), хем да се образоваш в оставащите свободни часове.

Що ли го пиша и аз това…

Силвия Недкова (публикация в социалната мрежа)